СИМОНА РУСЕВА

БЕРЛИН – Като че ли е подозирал, че на извънредния Европейски съвет по бежанската криза го очаква неприятност. Преди заминаването си за Брюксел в сряда българският премиер Бойко Борисов се оплака, че тръгвал с неприятно чувство за срещата на държавните и правителствените ръководители. Действително след завръщането му в София новините от срещата на върха му поднесоха неприятности.

Това пише берлинският в. “Дер Тагесшпигел” по повод бурята у нас искала ли е България изграждане на "горещи точки" (хот спот) или обратното – Меркел си е съчинявала или пък не била разбрала какво е искал да каже Борисов.

Авторът с ирония е озаглавил публикацията си “България не иска Hot Spots”, но веднага уточнява в подзаглавие: “Изявления на Ангела Меркел провокират смут в София. България се жалва от Германия и ЕС”.

Ето как представя картината авторът Франк Щир:

“Канцлерката Меркел казва, че България иска да изтради Hot Spots за бежанци”, съобщиха българските медии. “Изобщо не е бил обсъждан такъв въпрос”, незабавно опроверга българската евродепутатка Ева Паунова. Тя всъщност би трябвало да знае, влязла е в ролята на преводачка по време на срещата на върха поради липсата на познания по английски от страна на Борисов.

От протокола на пресконференцията след края на срещата става ясно, че Ангела Меркел на два пъти споменава България във връзка със заплануваното за края на ноември 2015 г. изграждане на лагери за регистриране и разпределение по квоти на бежанци в държавите от ЕС, които са външни граници, така наречените Hot Spots. В един от пасажите се посочва:

“Става въпрос за Hot Spots в Гърция и Италия. България обърна внимание на факта, че също има външна граница с Турция и че също е под голям натиск заради бежанския поток. Ние бяхме открити – щом България иска да създаде такъв Hot Spot, то тя ще получи същата подкрепа от европейските институции и агенции, както Италия и Гърция. Но не беше така, че сме искали да наложим нещо на България, а България сама каза: “Ние имаме проблем, защо не и ние?” Това е разбираемо.”

По повод разнобоя между казаното от Меркел и представянето на събитията у нас от “Тагесшпигел” са отправили запитване до пресцентъра на федералното правителство. Отговорът е бил:

“Думите на федералната канцлерка Меркел говорят сами по себе си. Не коментираме изявленията на госпожа Паунова.”

“Дер Тагесшпигел” цитира и изявленията на Борисов, направени впоследствие в София, но те са ни известни.

Авторът Щир допуска и недоразумение: “Възможно е да става въпрос за недоразумение при дебата по време на заседанието на Европейския съвет за Hot Spots. Английската дума Hotspot всъщност се отнася до огнище на криза или място, където се концентрира определено развитие и в тази връзка в конкретния случай - там, където повечето кандидати за убежище за пръв път стъпват на европейска земя. Междувременно в жаргона на ЕС като Hot Spots се наричат онези организирани и финансирани европейски центрове, които сега трябва да бъдат създадени, за да се окаже помощ на изнемогващи дръжави от съюза.”

“Дер Тагесшпигел” не пропуска да спомене, че премиерът Борисов е отправил и критика към Европейската комисия, която е отворила наказателна процедура срещу България заради условията в бежанските лагери у нас. Борисов е заявил, че страната ни вече покрай бежанската криза е похарчила извънпланово 100 до 150 милиона евро. 

Изданието цитира Борисов: “Обясних им, че пенсията у нас е 2,50 евро на ден, ние обаче даваме на бежанците повече. Просто не е справедливо да ни наказвате.”

“В миналото Борисов многократно е настоявал за по-голяма материална подкрепа от страна на ЕС. При това миграционният натиск върху тази балканска държава е слаб в сравнение с други страни. По данни на Държавната агенция за бежанците в момента в българските лагери за бежанци живеят 2581 души, което ще рече, че техният капацитет е използван 50 на сто. През първите осем месеца на тази година 10 664 души са отправили запитване за политическо убежище, 3763 от тях са получили статут на бежанци. При 6132 случая обаче е била прекратена процедурата по даване на убежище най-вероятно поради факта, че подалите молби вече са се отправили по посока на Западна Европа”, заключава публикацията в “Дер Тагесшпигел”.