Представете си пищна джунгла в яркозелено. Пред вас, като актьори на сцена, са освирепял от глад лъв и неговата жертва – антилопа. Отстрани животни наблюдават с ужас. Това е картината „Гладният лъв“ на Анри Русо, една от най-интересните личности в модерното изкуство. Картината в момента гостува в Есен, Германия, като част от експозицията „Сянката на авангарда“ в музея „Фолкванг“.

Гоген и авангардистите се влюбват в Митничаря Русо още преди началото на ХХ в. Около 1900 г. критиците възприемат рисуването с ярки цветове като диващина. Анри Русо е наричан буквално „див звяр“. Любопитното при този художник е, че той е напълно самоук, пише Алистър Суук в Би Би Си.

„Гладният лъв“, 1905

Величественото и нелепото

Роден през 1844-а, французинът Русо води обикновен живот. Митнически чиновник. Когато е около 40-годишен, може би от скука, той започва да рисува. През 1886-а той показва свои работи в Салона на независимите – основната трибуна на постимпресионистите. Критиците са изненадани, а художниците, макар от страната на „младите“ и „свободомислещите“, му се смеят. Митничарят продължава упорито да предлага свои работи до 1900-ата година. И той, и Ван Гог минават за „гротескни“.

„Автопортрет“, 1890

Действително, според изисканите стандарти на академичната живопис от ХІХ столетие с нейните блестящи, меки повърхности, изкуството на Русо изглежда грубо, наивно и детинско. Фигурите му са тромави. Перспективата му е сгрешена. Колоритът му е хаотичен. Русо не умее да рисува крайници. Но в крайна сметка художникът си спечелва трайна слава. Дивите му картини като „Тигър в тропическа буря“показват, че буйството на фантазията и творческата смелост превръщат дилетанта в една от емблемите на съвременността.

Царят на парижката джунгла

Каспер Кьоних и Фалк Волф, кураторите във „Фолкванг“, смятат, че ако Русо беше получил системно художествено образование, той нямаше да може да нарисува прочутите си картини с джунгли. Нямаше да нарушава правилата. Русо всъщност не е познавал правилата и не се е интересувал от тях, затова е създал свои. Така че с това картините му по-късно директно повлияват на Матис и Пикасо. Като самоук художник, той се е оказал извън парадигмата, а това всъщност се отнася за всяко велико изкуство, смята Волф.

„Футболисти“, 1908

Според Кьоних един от най-важните аспекти на работата на Русо е отказът му да скрие източниците си. Това вече предвещава модернизма. Русо не е пътувал, така че джунглите му са чиста измислица. Част от вдъхновението му идва от Ботаническата градина в Париж.

„Когато вляза в парника и видя растенията от екзотични места, ми се струва, че сънувам“, пише той.

Вдъхновил се е и от албум с илюстрации на диви животни. Така че неговите диви джунгли всъщност са резултат от живота му в Париж.

Той дори не крие, че рисува по фантазия. Джунглите му очевидно са нереални. Това не пречи да са тайнствени и привлекателни. Те имат почти филмов ефект.

„Водопадът“, 1910

Русо не се интересува от илюзивния ефект. Не се опитва да го прикрива. Дори може би иска да демонстрира източника на вдъхновението си. Той не изпитва нуждата да иде в джунглата или да рисува истинска джунгла; интересува го самото изкуство, а не природата – ето кое е радикално новото у него.

Няма наивност в наивизма на Русо

Но очарованието на Русо за модернисти като Пикасо е в нарочно „примитивния“, необучен стил на работата му. Пикасо е искал да рисува като дете и е смятал, че годините в Академията са го направили неспособен на това. Така че остава трогнат от Русо, тъй като стилът на Митничаря е толкова чист. Русо никога не прави това, което искат от него. Но всъщност притежава забележителен интелект – той си дава сметка, че създава нов начин на рисуване. Може би бащата на наивизма всъщност никак не е наивен.

„Мечтание“

Картините на Митничаря ще бъдат изложени в Музея „д’Oрсе“ в Париж на 22 март редом с произведения на Сьора, Делоне, Кандински, Пикасо и други ярки представители на модернизма. Експозицията Le Douanier Rousseau. L’innocence archaïque („Митничарят Русо: архаична невинност“) ще представи взаимовръзките между творчеството на Русо и неговите съвременници от началото на XX век. Изложбата може да бъде разгледана в музея до 17 юли.

ПЛОЩАД СЛАВЕЙКОВ