Article_top

Клуб Z

Разпада ли се Европа? В серия от публикации авторитетният германски всекидневник "Франкфуртер Алгемайне Цайтунг" представя мненията на известни международни наблюдатели, сред които е и българският политолог Иван Кръстев. В специално интервю за Дойче Веле Кръстев излага възгледите си по въпроса.

- В статията си „Утопията за живота отвъд границата” Вие цитирате унгарския философ Миклош Тамаш, според когото Просвещението като основополагаща идея на ЕС предполага световно гражданство. Но, както отбелязвате, това означава, че или бедните и нефункциониращи държави трябва да станат места, където хората искат да живеят, или пък Европа трябва да отвори границите си за всички. Можем ли да очакваме в скоро време да се случи едно от двете?

Скоро не, а и въобще не. Днес светът е пренаселен с провалили се държави, където никой не желае да живее, а Европа не иска и не може да държи границите си отворени. Гражданите-избиратели няма да го допуснат. Тъй че същинският спор не е за това дали Европа трябва да засили контрола на границите си, а как да го направи, без да загуби самоуважението си и уважението на другите. Или с други думи: как бихме могли да помогнем на най-страдащите хора в този свят, без да разрушим собствения си свят. През 1981 година за пръв път беше проведено глобално допитване на тема къде хората се чувстват най-щастливи. Тогава нигерийците бяха точно толкова щастливи, колкото и западногерманците. 35 години по-късно положението е съвсем друго.

- Какво се е променило през тези 35 години?

Нигерийците вече имат телевизори, а с помощта на интернет младите африканци или афганистанци само с един клик могат да видят как живеят европейците, какви са техните болници и училища. Глобализацията превърна света в село, и то село, което живее в условията на диктатура: диктатурата на глобалните сравнения. Хората вече сравняват живота си не с този на съседа, а с живота на най-благоденстващите на планетата. В този днешен силно омрежен свят тръгва нова революция - революцията на миграцията. През 20-и век масите се вдигаха на социални революции и маршируваха под знамена, а през 21-ви век миграцията е новата революция. Тази революция изнасят на плещите си безброй отделни хора и техните семейства, които са въодушевени не от светлото бъдещето (каквото им рисуваха идеологиите от 20-и век), а от картинките за живота отвъд границите им, които гледат в интернет. Новата революция обещава радикални промени. И за все повече хора „промяна” означава да сменят не правителството си, а страната, в която живеят.

- Но всяка революция е бременна и със своята контрареволюция.

Да, революцията на мигрантите създава тревожната опасност от съответна контрареволюция в Европа. Само допреди няколко месеца солидарността с хората, които бягат от войни и преследвания, беше грандиозна в много западни страни. Днес обаче наблюдаваме обратната тенденция: надига се страхът, че същите тези чужденци може да разрушат социалните държави в Европа, тяхната хилядолетна култура и нашите либерални общества. Страх от исляма, от тероризма, от нарастваща престъпност, един неопределен страх пред Чуждото - това е сърцевината на моралната паника в днешна Европа. Вътре в ЕС канцлерката Меркел дълго време беше символ на самочувствие и решителност, а днес някак напомня на късния Горбачов: с благородни намерения, но наивна. Европа се чувства застрашена от нейното „ще се справим”. Изобщо кризата с бежанците променя цялата европейска политика. И застрашава самия европейския проект.

- Но през последните години този проект неколкократно беше застрашаван.

Да, но бежанската криза променя радикално политиката в Европа. Финансовата криза раздели ЕС на кредитори и длъжници и отвори разлом между Севера и Юга, докато бежанската криза ни връща към разделението Изток-Запад. Брюксел твърди, че източноевропейците не проявяват солидарност, но всъщност си имаме работа със сблъсъка между два различни вида солидарност. От едната страна е солидарността по национален, етнически и религиозен признак, а от другата - нашият дълг като хора, задължението да помогнеш на най-страдащите. През 1920-те години 25 на сто от населението на България бяха бежанци и българите с основание се гордеят, че успяха за кратко време да интегрират тези хора. Но те успяха да го направят, защото бежанците бяха българи като тях самите. Тяхната солидарност беше етническа. Днес източноевропейците не смятат, че дължат на други хора, бягащи от войни и преследвания, същата солидарност, която дължат на своите съотечественици. За мнозина на Запад това поведение е морално скандално. В Германия, например, 10% от населението се включиха като частни лица в помощните акции за кандидатите за убежище, докато в същото време обществеността в Източна Европа остава хладна, а политиците дори атакуват решението на Брюксел за разпределяне на бежанци - и то при положение, че през 2015 година в Словакия, например, са влезли 169 бежанци и само 8 от тях са поискали убежище.

- Означава ли това, че Изтокът и Западът в Европа имат различни ценности?

Кризата с бежанците нагледно показа, че Източна Европа възприема като заплаха универсализма, върху който е изграден ЕС - ценности, които за мнозинството западноевропейци са сърцевината на тяхната европейска идентичност. Западът е свикнал да мисли себе си като човечеството, докато в Източна Европа това не е така. В повечето западноевропейски страни кризата с бежанците доведе до поляризиране на обществото, до сблъсък между привържениците и противниците на политиката на отворените врати, между онези, които приемат бежанците в своите домове, и онези, които подпалват бежански приюти. В Източна Европа се случи точно обратното: нашите по правило поляризирани и разделени общества внезапно се обединиха и почти единодушно се обявиха против бежанците. Това е един от редките случаи през последните десетилетия, когато източноевропейските правителства говорят онова, което мисли мнозинството. Но тази позиция на Източна Европа е особено неразбираема за мнозина на Запад. Най-вече заради следните две обстоятелства: първо, през по-голямата част от 20-ти век източноевропейците до голяма степен бяха заети с това или сами да емигрират, или да се грижат за мигранти; и второ - в повечето средно- и източноевропейски страни няма почти никакви сирийски бежанци.

- На какво тогава се дължат тези предубеждения?

Възобновените напрежения между Изтока и Запада в Европа не са някакво нещастно стечение на обстоятелствата. Техните корени са в историята, в демографията и в сътресенията на посткомунистическия преход. Съпротивата срещу бежанците е своеобразен бунт срещу глобализацията. В Средна и Източна Европа историята играе важна роля, а често пъти историческият опит противоречи на днешните обещания на глобализацията. В Средна Европа познават предимствата, но и сенчестите страни на мултикултурните общества - при това ги познават по-добре, отколкото другаде в Европа. В западната част на Европа срещата с извъневропейските светове минава под знака на наследството от колониализма, докато средноевропейските държави възникват в резултат от разпадането на империи и последвалите етнически прочиствания. Преди Втората световна война Полша, например, е мултикултурно общество, където една трета от населението са германци, украинци и евреи. В днешна Полша живеят 97% поляци, а това я превръща в една от етнически най-хомогенните страни в света. Ето защо за мнозина поляци връщането към етническото многообразие изглежда като свличане обратно към тежките времена между двете световни войни.

Но има и още едно разминаване. Европейският съюз е изграден върху две идеи. Френската за нацията, според която принадлежността се дефинира като лоялност към институциите на републиката. И германската за държавността, според която провинциите са силни, а федералният център е относително слаб. Средноевропейските страни обаче, обратно, възникнаха на базата на германската идея за нация и френската идея за държавност. Тоест, Средна Европа комбинира страхопочитанието на французите към централизираната държава с традиционния възглед на германците, че принадлежността към една нация се основава на общия произход и общата култура. Но това, което мнозина източноевропейци отказват да приемат, е, че за разлика от “Полша за поляците” или “Германия за германците”, лозунгът “Европа за европейците” няма политическа сила, защото Европа не може да бъде етническа идентичност, ние нямаме общ език, а общата ни история по-често ни разделя, отколкото обединява. Звучи донякъде парадоксално, но отхвърляйки бежанците, източноевропейците може да предизвикат радикална криза на самата идея за солидарност в ЕС. И в резултат от това самите те да бъдат отхвърлени от западните общества.

-----

* Интервюто препечатваме от Дойче веле. Заглавието и подзаглавието са на Клуб Z.

 
ПОЛИТИКА Иван Кръстев бгнес

Разпада ли се Европа? В серия от публикации авторитетният германски всекидневник "Франкфуртер Алгемайне Цайтунг" представя мненията на известни международни наблюдатели, сред които е и българският политолог Иван Кръстев. В специално интервю за Дойче Веле Кръстев излага възгледите си по въпроса.

- В статията си „Утопията за живота отвъд границата” Вие цитирате унгарския философ Миклош Тамаш, според когото Просвещението като основополагаща идея на ЕС предполага световно гражданство. Но, както отбелязвате, това означава, че или бедните и нефункциониращи държави трябва да станат места, където хората искат да живеят, или пък Европа трябва да отвори границите си за всички. Можем ли да очакваме в скоро време да се случи едно от двете?

Скоро не, а и въобще не. Днес светът е пренаселен с провалили се държави, където никой не желае да живее, а Европа не иска и не може да държи границите си отворени. Гражданите-избиратели няма да го допуснат. Тъй че същинският спор не е за това дали Европа трябва да засили контрола на границите си, а как да го направи, без да загуби самоуважението си и уважението на другите. Или с други думи: как бихме могли да помогнем на най-страдащите хора в този свят, без да разрушим собствения си свят. През 1981 година за пръв път беше проведено глобално допитване на тема къде хората се чувстват най-щастливи. Тогава нигерийците бяха точно толкова щастливи, колкото и западногерманците. 35 години по-късно положението е съвсем друго.

- Какво се е променило през тези 35 години?

Нигерийците вече имат телевизори, а с помощта на интернет младите африканци или афганистанци само с един клик могат да видят как живеят европейците, какви са техните болници и училища. Глобализацията превърна света в село, и то село, което живее в условията на диктатура: диктатурата на глобалните сравнения. Хората вече сравняват живота си не с този на съседа, а с живота на най-благоденстващите на планетата. В този днешен силно омрежен свят тръгва нова революция - революцията на миграцията. През 20-и век масите се вдигаха на социални революции и маршируваха под знамена, а през 21-ви век миграцията е новата революция. Тази революция изнасят на плещите си безброй отделни хора и техните семейства, които са въодушевени не от светлото бъдещето (каквото им рисуваха идеологиите от 20-и век), а от картинките за живота отвъд границите им, които гледат в интернет. Новата революция обещава радикални промени. И за все повече хора „промяна” означава да сменят не правителството си, а страната, в която живеят.

- Но всяка революция е бременна и със своята контрареволюция.

Да, революцията на мигрантите създава тревожната опасност от съответна контрареволюция в Европа. Само допреди няколко месеца солидарността с хората, които бягат от войни и преследвания, беше грандиозна в много западни страни. Днес обаче наблюдаваме обратната тенденция: надига се страхът, че същите тези чужденци може да разрушат социалните държави в Европа, тяхната хилядолетна култура и нашите либерални общества. Страх от исляма, от тероризма, от нарастваща престъпност, един неопределен страх пред Чуждото - това е сърцевината на моралната паника в днешна Европа. Вътре в ЕС канцлерката Меркел дълго време беше символ на самочувствие и решителност, а днес някак напомня на късния Горбачов: с благородни намерения, но наивна. Европа се чувства застрашена от нейното „ще се справим”. Изобщо кризата с бежанците променя цялата европейска политика. И застрашава самия европейския проект.

- Но през последните години този проект неколкократно беше застрашаван.

Да, но бежанската криза променя радикално политиката в Европа. Финансовата криза раздели ЕС на кредитори и длъжници и отвори разлом между Севера и Юга, докато бежанската криза ни връща към разделението Изток-Запад. Брюксел твърди, че източноевропейците не проявяват солидарност, но всъщност си имаме работа със сблъсъка между два различни вида солидарност. От едната страна е солидарността по национален, етнически и религиозен признак, а от другата - нашият дълг като хора, задължението да помогнеш на най-страдащите. През 1920-те години 25 на сто от населението на България бяха бежанци и българите с основание се гордеят, че успяха за кратко време да интегрират тези хора. Но те успяха да го направят, защото бежанците бяха българи като тях самите. Тяхната солидарност беше етническа. Днес източноевропейците не смятат, че дължат на други хора, бягащи от войни и преследвания, същата солидарност, която дължат на своите съотечественици. За мнозина на Запад това поведение е морално скандално. В Германия, например, 10% от населението се включиха като частни лица в помощните акции за кандидатите за убежище, докато в същото време обществеността в Източна Европа остава хладна, а политиците дори атакуват решението на Брюксел за разпределяне на бежанци - и то при положение, че през 2015 година в Словакия, например, са влезли 169 бежанци и само 8 от тях са поискали убежище.

- Означава ли това, че Изтокът и Западът в Европа имат различни ценности?

Кризата с бежанците нагледно показа, че Източна Европа възприема като заплаха универсализма, върху който е изграден ЕС - ценности, които за мнозинството западноевропейци са сърцевината на тяхната европейска идентичност. Западът е свикнал да мисли себе си като човечеството, докато в Източна Европа това не е така. В повечето западноевропейски страни кризата с бежанците доведе до поляризиране на обществото, до сблъсък между привържениците и противниците на политиката на отворените врати, между онези, които приемат бежанците в своите домове, и онези, които подпалват бежански приюти. В Източна Европа се случи точно обратното: нашите по правило поляризирани и разделени общества внезапно се обединиха и почти единодушно се обявиха против бежанците. Това е един от редките случаи през последните десетилетия, когато източноевропейските правителства говорят онова, което мисли мнозинството. Но тази позиция на Източна Европа е особено неразбираема за мнозина на Запад. Най-вече заради следните две обстоятелства: първо, през по-голямата част от 20-ти век източноевропейците до голяма степен бяха заети с това или сами да емигрират, или да се грижат за мигранти; и второ - в повечето средно- и източноевропейски страни няма почти никакви сирийски бежанци.

- На какво тогава се дължат тези предубеждения?

Възобновените напрежения между Изтока и Запада в Европа не са някакво нещастно стечение на обстоятелствата. Техните корени са в историята, в демографията и в сътресенията на посткомунистическия преход. Съпротивата срещу бежанците е своеобразен бунт срещу глобализацията. В Средна и Източна Европа историята играе важна роля, а често пъти историческият опит противоречи на днешните обещания на глобализацията. В Средна Европа познават предимствата, но и сенчестите страни на мултикултурните общества - при това ги познават по-добре, отколкото другаде в Европа. В западната част на Европа срещата с извъневропейските светове минава под знака на наследството от колониализма, докато средноевропейските държави възникват в резултат от разпадането на империи и последвалите етнически прочиствания. Преди Втората световна война Полша, например, е мултикултурно общество, където една трета от населението са германци, украинци и евреи. В днешна Полша живеят 97% поляци, а това я превръща в една от етнически най-хомогенните страни в света. Ето защо за мнозина поляци връщането към етническото многообразие изглежда като свличане обратно към тежките времена между двете световни войни.

Но има и още едно разминаване. Европейският съюз е изграден върху две идеи. Френската за нацията, според която принадлежността се дефинира като лоялност към институциите на републиката. И германската за държавността, според която провинциите са силни, а федералният център е относително слаб. Средноевропейските страни обаче, обратно, възникнаха на базата на германската идея за нация и френската идея за държавност. Тоест, Средна Европа комбинира страхопочитанието на французите към централизираната държава с традиционния възглед на германците, че принадлежността към една нация се основава на общия произход и общата култура. Но това, което мнозина източноевропейци отказват да приемат, е, че за разлика от “Полша за поляците” или “Германия за германците”, лозунгът “Европа за европейците” няма политическа сила, защото Европа не може да бъде етническа идентичност, ние нямаме общ език, а общата ни история по-често ни разделя, отколкото обединява. Звучи донякъде парадоксално, но отхвърляйки бежанците, източноевропейците може да предизвикат радикална криза на самата идея за солидарност в ЕС. И в резултат от това самите те да бъдат отхвърлени от западните общества.

-----

* Интервюто препечатваме от Дойче веле. Заглавието и подзаглавието са на Клуб Z.

Коментари

Анонимен's picture
Анонимен

дебелян пеевский

Отново 'експерт' по всичко. Какви умове е раждала, ражда и ся българска майка-интеуектуаука :)))
Анонимен's picture
Анонимен

Нищо ново - предъвкани истории, да не казвам глупости.
Анонимен's picture
Анонимен

Склинен съм да се съглася с Кръстев - подхода на източноевропеиците към ЕС леко прилича на английския, с разликата, че за UK са важни достъпа до пазарите и свободното движение на капитали, а за източна Eвропа са важни фондовете, идващи от богатите държави. Но и UK и източна Европа се дърпат, когато се наложи да консумират негативите от членството в ЕС.
Анонимен's picture
Анонимен

наблюдател

Кръстев е интелигентен анализатор. Не разбирам как подминава основния проблем - вълните от мигранти не са бежанци. Самите сирийски бежанци казват, че са едва 20-25% сред хилядите, атакуващи Европа. Ако така продължава, а то продължава, ще се изправим пред обръщане на лодката "Европа". Тогава няма да има помощ и за онези, които наистина се нуждаят от нея. Просто няма да има помагащи. Всички ще потънат.
Анонимен's picture
Анонимен

камъче

Явно поредната либерална гадост с мигрантите не дава бързите и желани резултати! Дано сте разбрали кое плаши Кръстев най-много. Ами според мен "Европа на европейците", все едно кога и как! Чудесно е, че четейки Иван Кръстев, някои ще преосмислят "интелигентен анализатор". Експерт, лобист, или просто финансово заинтересован, е много по-подходящо!
Анонимен's picture
Анонимен

По примера на матушката им, русофилската паплач в България превърна думата "либерал" в мръсна дума. Единствено в Русия и България се използва епитета "либерасти". А какво означава либерал от речника за чужди думи - от латинската дума liberalis, означаваща "присъщ на свободата", "благовъзпитан", "учтив", "щедър". Нека си припомним безсмъртният Алеко Константинов и въпроса на бая ни Ганя – „Г-н Иречек, ти либерал ли си или консерва?”След Освобождението ни Либералната партия в България има три клона – на Петко Каравелов, които са умерени русофили, на Драган Цанков, които са платени русофили и на Стефан Стамболов и Захари Стоянов, които са българофили.
Анонимен's picture
Анонимен

Новият

Имате ли познати живеещи или живяли в САЩ? При тях от десетилетия проблемът с имигрантите, основно нелегални от Латинска Америка се задалбочава, вместо да се търси и намери решение! Капиталът има интерес от евтината работна ръка, не плаща осигуровки и т.н. В Европа положението сега е подобно, но и тук Капиталът има интерес от млада е евтина работна ръка! Има ли решение! Да, има! Да се задържат болшинството от потенциалните имигранти по родните си места! Как да стане това? Ще стане, ако се спре свръх експлоатацията им от хищните кожодери и им се осигури нормален живот! Другото е писане насам натам и ефект нула!
Анонимен's picture
Анонимен

Хиксов

Иванчо е писал нещо, от което си няма понятие. Нищо от горното не кореспондира с действителността. Кръстев си живее в някакъв измислен свят. Аз лично не виждам къде е проблемът с бежанците?! - досега Германия е приемала нетно 500 хиляди души, сега приема 1 млн. Нищо особено. Германия в близките 50 години ще има население от 200 млн души и ще се превърне в неоспорим световен лидер, подобно на САЩ и Китай. Франция също трябва да удвои населението си. Не е адекватно да се счита, че Германия ще си остане с броя население от ВСВ или ПСВ.
Анонимен's picture
Анонимен

камъче

Кръстев живее във Виена и "измислен свят" не е много подходящо. Хубав свят май е по-точно! Германия може да иска работна ръка, но защо ще налива пари в ръцете на каналджии? Как досега милиони са отишли на работа в Германия, без подобен кошмар? Значи нещо е различно, но Иван Кръстев няма да ни каже какво е. Няма изгода да го направи. Сами трябва да се сетим!
Анонимен's picture
Анонимен

През цялата минала година бежанците казваха, че искат добър живот, да продължат да учат или отиват при роднини. Не знам да има някакво масово желание за работа. Искат социални помощи тези хора, защото в техните държави подобно нещо няма!
Анонимен's picture
Анонимен

тука е така

Стига с тия глупости,глобализацията няма нищо лошо-ИСЛЯМА има проблем с глобализацията!
Анонимен's picture
Анонимен

уфф

Кръстев не разбира Перестройката(затова определя Горбачов като наивен). Ще бъде напълно вярно, ако се каже че Перестройката надмина всички очаквания, а доскоро Русия(коята като стратегическа рамка се движеше в зададеното от Перестройката) имаше огромен авторитет, пари и влияние. Вече Путин след войната с братския украински народ, изолира и затапи Русия. Но това като цяло е АНТИ-Перестроечно действие.
Анонимен's picture
Анонимен

socialen

Иван Кръстев стои пред руините на неолибералната си идеология. Грешна, асиметрична, асоциална, идеализирана идеология, превърнала Света в бунище само за 35 години.
Анонимен's picture
Анонимен

един

Седя и си мисля... Айде да помислим заедно...

Пази ли ни полицията от престъпността?

Не ни пази... Грабят, насилват, когато поискат, и убиват... И бандити, и цигани, и пришълци, всеки, на който му скимне... Безплатно и безнаказано за тях. За нас винаги еотредена само една възможност - тази на губещия, на жертвата.

Ами не ни пази. Воюва в Афганистан, в Ирак, в Майната-ти-стан, под турскокомандване. За това, което американците наливат в баковете на колите си. Воюват занаша сметка, но отново в тяхна полза.

Пазят ли ни границите на държавата?

Не ни ги пазят... разграден двор сме.

Имаме ли държавници?

Явно нямаме. Затова нямаме нито държавност, нито държава. Тези понятия са все пак взаимносвързани.

Плащаме ли данъци?

Плащаме... и ни мамят, и ни грабят, и ни рекетират. Отново безплатно и безнаказано. Няма вариант българският бизнесмен да не мъти водата на чиновника, бандита, политическия противник, колкото и да е надолу по потока. Защото той е длъжен да бъде отново жертвата на "своите" (анти)държавни служители.

Нахлуват ли в България пришълци, престъпници, главорези, нелегали, всичките до един - ислямисти, джихадисти, салафи-уахаби зверове?

Нахлуват... вече само мъжете от тях са в количество за 200 римски легиона.

Всеки ден стотици влизат, водени за ръчичка от турски полицаи и каналджии. Все ислямисти. Все без паспорти. И в съотношение мъже/жени - 9:1. Сирийците, истинските сирийци в България, нормални, интегрирани, цивилизовани хора обаче ги знаят, и казват, че тези до един са главорези от ИДИЛ, лъжци от други държави, идезертьори от Сирийската армия. И пришълците не го крият - веднага провесват знамето именно на ССА, шахадата в лагерите и общежитията.

Гледаме ли в Интернет как същите тия пришълци режат, колят, секат, убиват християни, алевити, други мюсюлмани, само защото не са салафи и уахаби джидисти-шериатчии като тях?

Гледаме...всеки ден. Целият интернет е пълен със зверствата им. Те си се хвалят. Не се крият. Гордеят се с това. Заставят даже 10-12 годишни деца да секат главите с мачете на повалени жертви.

Какво правят "нашите" управници, медии?

С много малки изключения са на страната на пришълците, на престъпниците. Предали и продали са ни за доста прозрачни и прозаични свои лични зависимости, и интереси.

И какво излиза?

Имаме ли гражданска война в България?

Ами вие кажете: държава няма, управниците са срещу народа. Пришълци-друговерци,

хора, които не броят човешкия живот за ценност, нахлуват в земята ни. Държат се гадно,

нагло, грозно, наричат ни КЯФИРИ (презрян неверник). Изнасилват, колят, мърсуват,

задръстват самия център на столицата ни.

Излиза един българин, Ангел Джамбазки, и казва истината за положението. Казва, че трябва да се самозащитаваме.

Излиза една българка - Магда Ташева, казва същото. Казва страшни неща, и има по много документи за всяка една тежка дума. защото думите и са диагноза с потвърждение, а не приказки, изсмукани от малкия пръст на големия крак.

И какво става?

Обвиняват ги, искат да ги съдят! Искат да съдят лекаря, за това, че е назовал диагнозата. Да го съдят, сякаш той е предизвикал заболяването, за което са виновни неговите обвинители.

Питам, кога ще се обявява гражданската война най-сетне?

Или, ако не да се обяви, поне да се признае?

Защото война има. Отдавна.

И за да ме разберете, уточнявам: войната не е само тогава, когато летят хеликоптери (нямаме вече), танкове и БТР вдигат страшен джангър по улиците (също нямам вече, харизаха, и ги нарязаха), тракат картечници по улиците на градовете, и лаят автоматни откоси.

Войната е тогава, когато са ти завладяли управлението, ресурсите, земите, имотите, правата, когато са ти подменили законите в страната ти, и настъпва управление, грабеж, и изсмукване за сметка на туземното население.

Това е крайната цел на всяка една война: власт и управление в името на ресурси и грабеж. Жертвите и загубите сред местните туземци се подразбират, и имат само статистическо значение.

И ако все пак някой държи на класическата война, оная със стрелбата, бързам да го успокоя - тя предстои, имайте още малко търпение. Вече първите авангарди нахлуха през широко отворените порти на европейската Троя. Даже не им потрябва дървен маскировъчен кон.

Съдейки по това, което са правили пришълците, докато са имали в ръцете си огнестрелно и автоматично оръжие, и достъп до взривове, това много скоро ще дойде - въпрос на време е.

Но държава вече няма. Граници също вече няма. Нашествие и пришълци, друговерци, не от нашия народ, ненавиждащи и презиращи нашия народ и вяра, вече има. Внесени услужливо от престъпници на държавна служба с хиляди. И жертви сред нас вече също има.

Ако не дойде Видовден за тези, които го организираха, направиха, и позволиха, не питайте: "За кого бие камбаната"...Защото камбана скоро няма да има. Тя не е в менюто на тези зверове.

Изборът е: заклан, убит, смачкан, унизен, прогонен от собствената ни последна България, или ние тях - тези няколко стотин дупедати, с всичките им блюдолизци и гъзолизци, на бунището на историята...Какво още?

Пак да питам: кога ще я обявяваме, гражданската, или кога ще я признаем?

И какво следва?

Решавайте... пясъкът ни изтича... Имаме още няколко месеца. До края на октомври, когато визите и ограниченията за «турски граждани» падат. Меркел им го обеща.

Забравихте ли?

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

За кого ще гласувате на изборите за Европейски парламент?