Дори по екстравагантните стандарти на Саудитска Арабия посещението тази седмица в Турция на крал Салман бин Абдулазиз, оценявано като ключов момент в отношенията между двете водещи сунитски мюсюлмански сили, постави нови рекорди за разкош и параноя, пише британският в. „Гардиън“, цитиран от БГНЕС.

Предварително екип от около 300 души от саудитските сили за сигурност бил изпратен в Анкара да подготви пристигането на краля. Турската столица беше мишена на терористични нападения през последните месеци, за извършването на които президентът Реджеп Тайип Ердоган обвини Ислямска държава и кюрдски екстремисти. Спецовете по сигурността от Рияд проверили всяка стая в петзведния хотел "Мариоти". Прозорците на кралския апартамент, разпрострял се на 450 кв. м. били бронирани, а стените били обезпечени с бомбоустойчив цимент. Всичко това струвало 10 млн. долара, твърдят турските медии. Около 500 луксозни автомобила и хора от цяла Турция били наети за транспортиране на кралския антураж. Кавалкада от черни мерцедеси имало на препълнения паркинг на хотела, където малка армия от шофьори очаквали заповеди. Личните вещи на крал Салман, дрехи и храна били докарани в Анкара от флотилия товарни самолети.

Когато срещите на краля приключили в сряда, цялата операция се пренесла в Истанбул, където той ще участва двудневната среща на Организацията Ислямска конференция (ОИК). Крал Салман и Ердоган, описван като съвременния турски султан, който живее в луксозно обзаведен дворец, имат доста общи черти. И двамата искат сирийския лидер Башар Асад да бъде свален и са призовавали за победа над тероризма в Сирия и Ирак.

Саудитска Арабия разположи бойни самолети в турската база Инджирлик в подкрепа на водените от САЩ операции. През декември Рияд огласи „антитерористична коалиция“, която щяла да израти , ако е необходимо, сухопътни войски в Сирия. Има спекулации, че турски войски също ще участват, но най-вероятно в антикюрдски операции. Ердоган наскоро критикува Техеран за честото прилагане на смъртно наказание. но не отправи никакви критики към Рияд, когато беше екзекутиран шиитския ислямски духовник Нимр ал-Нимр и 46 други през януари. Както и крал Салман, и Ердоган е подложен на критики от европейски и американски политици и групи за натиск заради авторитарното му поведение и широко разпространените накърнявания на човешките и гражданските права. Ердоган, в замяна, често атакува ЕС, че отправя безотговорни обвинения към Турция заради бежанския проблем.

Двамата лидери са критични към определяното от тях слабо американско лидерство, не на последно място поради постигнатия миналата година ядрен компромис между Вашингтон и Техеран. В резултат, изглежда, и двамата се отдалечават от традиционните западни съюзници. Срещата на ОИК, в чийто дневен ред влиза обсъждането на тероризма, Палестина и регионалните конфликти като този в Йемен, вероятно ще бъде използвана от крал Салман, за да се опита да обедини сунитския свят под неговото ръководство.

Салман също така ще се опита да помири Ердоган с новото подкрепяно от военните правителство на Египет, което свали от власт избрания и подкрепян от Турция президент Мохамед Морси от „Мюсюлманско братство“ през 2013 г. Ердоган иска отмяна на смъртната присъда на Морси.

Турски анализатори допускат, че сближаването със Саудитска Арабия във военно, инвестиционно и търговско отношение би подхранило неоислямизма на Ердоган, неговото недемократично поведение и неговото незачитане на ЕС и Запада. Коментаторът Нураи Мерт смята, че Турция е в повратна точка що се отнася до нейния следотомански, прозападен светски вид и рискува да се превърне в по-затворена и репресивна, пише "Гардиън".

"По силата на различни обстоятелства, настоящите правителствени кръгове не са се поколебали да определят своите съюзници като заговорници и дори врагове на Турция", пише Мерт във в. „Хюриет“. "Това е последният шанс. Освен ако те дойдат на себе си и не осъзнаят последствията от загуба на стари приятели и партньори на Турция, тази страна ще бъде напълно обречена“, допълва той.