Даниел ФАЙНБЪРГ, Холивуд Рипортър

В ретроспекция петият сезон на „Игра на тронове“ не беше нито посредствен и разочароващ, както честно ми се струваше по време на епизодите, нито толкова зрелищен, колкото коронацията на наградите „Еми“ по-късно предполагаше. А продължителното „Досега в…“ преди премиерата на шестия сезон беше напомняне за смесицата от страхотни неща (всичко включващо Церсей, Тирион, Аря, Бриен и въздигането на Белите бродници) и не чак толкова (повечето с участието на Мерин, Дорн и прекомерното разчитане на неизследваната досега тема за изнасилването).

С това, че най-сетне „Троновете“ изпреварват поредицата „Песен за огън и лед“ на Джордж Мартин в редица сюжетни линии, НВО и създателите на сериала Дейвид Бениоф и Дан Вайс откриха подходящия момент да отделят зрителите от критиците, а ние все някак успяваме ежедневно да ревюираме купища сериали без да издаваме нищо от сюжета им. НВО забрани рецензии от критиците, които посетиха премиерата на „Игра на тронове“ по-рано този месец.

За онези, които още не са гледали премиерата, моето ревю без никакви спойлери би звучало така:

„Игра на тронове“ се завръща със солиден размах с епизод, който включва няколко истински шока, обичайните изключителни изпълнения от неколцина актьори в състава, впечатляващи нови персонажни двойки и зашеметяваща природа и компютърно-генерирани ефекти, които определено биха изглеждали по-добре на максимално голям телевизор. Това е също леко разлят епизод, който изглежда цели повече да събере колкото се може повече герои на едно място, отколкото да стои консистентен в един безупречен час. Но това е приемливо за премиера.

Видяхте ли? Без спойлери.

Ако все пак не се интересувате, че ще научите някои [не всички] ограничени части от съдържанието и/или вече действително сте видели серията, продължете този текст.

Последно предупреждение…

Въпреки че някои от най-успешните епизоди на „Игра на тронове“ са концентрирани изцяло или до голяма степен върху само една сюжетна линия, не това се очаква от премиера на нов сезон. С десетки постоянни герои и потенциал за още толкова места на действието, просто е трудно да си спомниш къде и в какво състояние сме оставили персонажите в предишния сезон.

Поздравления за създателите на сериала, че не заблуждават за случилото се на Вала и състоянието на Джон Сняг след бунта срещу него миналия сезон.

И с възможната смърт на Джон Сняг, създавала спекулации близо една година, обикновените зрители може би почти са забравили, че Станис и Мирцела също имаха трудни последните мигове в края на пети сезон; също както и Миранда – и то преди ослепяването на Аря; Денерис захвърлена незнайно къде; гигантското ново попълнение в Кралски чертог, Джора, заразил се със Сива люспа; пътуването на Сам и Джили; затварянето на Лорас и Марджъри и като цяло доста други герои, включително хора, които не видяхме през целия пети сезон (като Ходор и Бран).

Така че когато казвам, че „Червената жена“ е настройваща серия, това не е израз на разочарование, а по-скоро признание за необходимост. И въпреки че продължава близо час и в някои моменти се връща към дадено местоположение повече от веднъж, епизодът пак не успява да посочи какво все пак се случва с всички изброени по-горе герои.

Тирион и Варис са на власт в Мирийн в отсъствието на Денерис.

Настройващите епизоди често страдат от липса на плътност и ми се струва, че тъкмо това е и случаят с „Червената жена“. Там няма персонаж, който да проведе цяло едно пътуване, но вместо това виждаме какво се е случило с много герои след събитията от финала на последния сезон. И тъй като някои от тези промени са огромни, това е важно.

Поздравления за създателите на сериала, че не заблуждават за случилото се на Вала и състоянието на Джон Сняг след бунта срещу него миналия сезон. Завръщането ни във Вестерос става именно на север, дом на някои от най-любопитните събития в последния епизод. Там откриваме Давос и Мелисандра (и двамата се очертава да имат доста повече екранно време от преди).

Джейми и Церсей в Кралски чертог – скоро след като майката на краля е научила за смъртта на дъщеря си.
 

Следва среща в Кралски чертог с Церсей и Джайм, преживели тежки времена напоследък – но не бива да бързаме да съжаляваме Ланистърови. Развълнуван съм и от образа на Санса Старк, който все повече се превръща в един от най-динамичните в сериала, а и има потенциал да накара Теон Грейджой да се отърси от пречупения от Рамзи Болтън Смрад.

Понякога и един поглед е достатъчен – както става с Марджъри Тирел, затворена в тъмница, със странната двойка, която формират Джора и Даарио, със сляпата Аря и временния владетел Тирион – отражение на това колко живи са актьорите зад тези образи (Мейзи Уилямс и Питър Динклидж).

Теон и Санса в опит да избягат от хрътките на Болтън.

„Червената жена“ включва малко насилие – но по-шокиращо в образността си, отколкото в релевантността към действието, – и малко голота – далеч по-шокираща в сюжетния обрат, отколкото в своята приятна възбуда.

В крайна сметка, дори и да не е всеки елемент задоволяващ, премиерата на шестия сезон на „Игра на тронове“ прави това, което е необходимо. Поставя своя огромен локомотив обратно на релсите и отново показва, че дори с все по-малко публикуван материал, Джордж Мартин Вайс и Бениоф знаят как да се движат напред.

ПЛОЩАД СЛАВЕЙКОВ