Трима учени си поделиха Нобеловата награда за химия, съобщи Би Би Си.

Жан-Пиер Соваж, сър Джей Фрейзър Стодар и Бернар Л Феринга са наградени за дизайна и синтезирането на най-малките машини в света на молекулярно ниво.

Създадените машини са 1000 пъти по тънки от човешки косъм. Призът е признание към учените за успешното им свързването на молекули, за да ги проектират заедно като мотори и мускули в миниатюрен мащаб.

Соваж е роден през 1944 година в Париж и понастоящем преподава в Университета в Страсбург. Сър Стодар е от Единбург, на 74 години е и е член на Северозападния университет в САЩ. Феринга е най-млад от тримата. Той е на 65 години, родом от Холандия. Професор е по органична химия в Университета в Грьонинген.

"Тримата създадоха молекули с контролирано движение, които могат да извършват задачи, когато към тях се добави енергия... Молекулярните машини най-вероятно ще бъдат използвани в разработването на нови материали, сензори и системи за съхранение на енергия“, заявиха от журито на наградите, цитирани от БГНЕС.

Пример за употребата на откритието на учените е построеният през 2013 г. молекулярен робот, който може да взима и свърза аминокиселини.

Първите стъпки към създаването на молекулярни машини предприема Жан-Пиер Соваж още през далечната 1983 г., когато успешно свързва заедно във верига две молекули с кръгла форма. И ако обичайно молекулите в естествено състояние се свързват помежду си от силни ковалентни връзки, то веригата на Соваж е обединена от механична връзка. Молекулярните машини се доразвиват от Фрейзър Стодар през 1991 г., който успява да накара молекулярен пръстен да се движи по ос. На базата на това той прави и молекулярните мускули, молекулярен лифт и компютърен чип, базиран на молекули. През 1999 г. Бернар Феринга става първият човек, създал молекулярен мотор. Той представлява молекулярно роторно острие, което се върти постоянно в една и съща посока. Използвайки този мотор Феринга успява да завърти стъклен цилиндър, голям близо 10 000 пъти повече от мотора.