"Кой е този "цвят на нацията", който комунистите са избили?" Такъв въпрос ни задава 20-годишният студент Иво Б. от Благоевград, а днес в материал по проекта ни "100 въпроса за тоталитарната държава" ще се опитаме да му отговорим.

Унищожаването на "цвета на нацията" от комунистите става  не само чрез физическо избиване, но и чрез различни забрани, които прекършват съдбите на тези хора и техните наследници. Зад популярното словосъчетание се крие всъщност синоним на хората, които сме свикнали да наричаме "български елит" - с други думи: най-отбраната, интелигентна, просперираща и активна част от обществото.

Избиването ѝ се свързва най-вече с т.нар. Народен съд. Дори обикновената статитистика показва колко е бил абсурден той. Народният съд е издал 2619 смъртни присъди. За сравнение процесът в Нюрнберг срещу най-висшите нацисти е издал 12 смъртни присъди. В подобен трибунал за Далечния Изток смъртните присъди са седем.

Ликвидирането на българския елит обаче не се изчерпва с т.нар. Народен съд. Веднага след 9 септември 1944 г. в цялата страна са избити около 30 000 души. От тях около 18 000 са с висше образование и около 8 хил. със средно. В онези времена дори средното образование е било не чак толкова често срещано, да не говорим за висшето.

Тези 30 хиляди са основно интелектуалци, духовници, учители, държавни служители, офицери, полицаи, общественици, индустриалци, търговци, лекари.

За да оправдае тяхното унищожаване, комунистическата пропаганда раздува многократно броя на убитите комунисти, ремсисти и земеделци преди идването си на власт. Следват т.нар. Народен съд, концлагерите, съдебните процеси по сталински срещу юристи, минни инженери, електроинженери, строителни инженери, пожарни командири, оръжейни специалисти и други представители на елита, обявени за чужди шпиони, само защото са завършили европейски университети. Всичко това се оправдава като акт на възмездие в името на „жертвите на фашизма“, а и с класовата борба, която по теорията на Сталин се разгаря с все по-голяма сила с напредване на успехите на социализма.

През 70-те години на миналия век ЦК на БКП възлага на БАН и на Музея на революционното движение да пресметнат броя на жертвите сред комунистите и левите земеделци между 1923 и 1944 година. Резултатите от извършеното мащабно изследване са публикувани в албум-справочник, озаглавен „Звезди във вековете“. От него излиза, че броят на жертвите е 4816 души. Така рухва митът на партийната пропаганда за стотици хиляди избити от „монархо-фашистите“, а излязлото по книжарниците издание се оказва неудобно за диктатурата и затова целият му тираж набързо е иззет.

Ето няколко емблематични примера за съдбата на видни българи след 9 септември

Богдан Филов е учен, сочен за основоположник на професионалната археология и изкуствознание в България, с важни приноси в историята на античното и средновековно българско изкуство. Той е бил премиер в две правителства в периода 1940 – 1943 г.

Като политик Филов до голяма степен е отговорен за включването на Царство България във Втората световна война на страната на нацистка Германия. И докато в това отношение той не е имал голям избор, то последващото обявяване на война на САЩ и Великобритания е можело да бъде по-внимателно обмислено. Според тогавашните държавни ръководители тази война е символична. Не така обаче са мислили англичаните и американците, когато впоследствие бомбардират София и други градове.

Филов е осъден на смърт от Народния съд. Той със сигурност не е бил особено голям политик, но е учен на световно ниво.

За своите научни приноси Богдан Филов е избран за почетен, действителен и дописен член на много международни институти, академии и др., както и за доктор хонорис кауза на няколко университета.

Емблематична е историята и на синовете на легендарната Райна Княгиня.

Със съдействието на генерал Кирил Ботев, брат на Христо Ботев, синовете на Райна постъпват във Военното и в Морското училище. Най-големият от тях - Иван, след завършване на Военното училище взема участие в Балканската война и се прославя в боя при Чаталджа. След 9 септември като бивш царски офицер о.з. генерал Иван Дипчев, участник в три войни и носител на 5 ордена за храброст, е изпращан в различни лагери. През 1954 г. му е скалъпен процес. Обвинен е, че през 1925 г. е преследвал известните навремето Дочо Узунов и Васил Героя, сред чиито "подвизи" е и нападението срещу цар Борис III при Арабаконак.

Осъден е на смърт. Впоследствие присъдата е заменена с доживотен затвор. Умира в Ловешкия затвор.

Третият син на Райна Княгиня Владимир също завършва Военното училище. Бие се по бойните полета по време на Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война. Награден е с три ордена за храброст. През октомври 1944 г. "безследно изчезва" на път за работа.

Петият син Асен като ученик се записва доброволец в Първата световна война. Участва в превземането на Тутраканската крепост. След това завършва Военното училище и в края на войната се бие на Македонския фронт. След 9 септември като царски офицер е лишен от пенсия, дълги години лежи по лагерите. Дори е подведен под съдебна отговорност, но поради липса на доказателства е освободен. Умира в пълна мизерия през 1964 г.

Съдбата на Атанас Буров също е показатена. Той се ражда като второ дете в семейството на Димитър Атанасов Буров и съпругата му Кинка, по баща Поптодорова. Майката на баща му, Стана Бурова, по баща Михайловска, е сестра на изтъкнатия възрожденски деец, борец за църковна независимост и Търновски митрополит Иларион Макариополски, чийто род произхожда от преселенеца Андроник от Грузия. Негов близък родственик, братовчед на баща му, е известният български писател и общественик Стоян Михайловски.

Буров е банкер и политик, който на всичкото отгоре е бил против включването на България на страната на Германия във войната.

След 9 септември обаче Буров е осъден на една година затвор от т.нар. Народен съд. Помилван и освободен в навечерието на изборите през 1945 година, той се присъединява към опозицията срещу правителството на ОФ. През 1947 година се обявява срещу смъртната присъда на Никола Петков. На 25 октомври е интерниран в Дряново, през 1949 година е изпратен в концентрационния лагер край Дулово. През 1950 година е арестуван и през 1952 година е осъден на 20 години затвор, след като е признат за виновен по три обвинения – че е работил за „събарянето и отслабването“ на правителството, че през 1946 година е обещавал създаването на чужда военна база във Варна и че е подбуждал „други държави и обществени групи в чужбина“ към враждебни действия срещу България. Излежава присъдата си в Шуменския и Пазарджишкия затвор, където умира през 1954 г. 

По-голям брат на Атанас е видният банкер и един от първите археолози в България Иван Буров.

Съдбата на Димитър Пешев също е особено показателна. Той е извстен като водача на акцията по спасяването на българските евреи. Пешев обаче се бори и за връщането на страната в семейството на демократичните западни държави и изобличава комунистическите партизани, възнамеряващи да предадат България на руснаците – позиция, която се отразява на съдбата му.

Въпреки неговия принос за спасяването на българските евреи, през 1945 г. Народният съд (Втори състав) го осъжда на 15 години строг тъмничен затвор, три милиона лева глоба и конфискация на цялото му имущество и лишаване от граждански права „за фашистка дейност и антисемитизъм“. След застъпничеството на евреи, имащи влияние в правителството, доминирано от Българската комунистическа партия, все пак е освободен след 13 месеца.

Инж. Иван Иванов е известен като човекът, направил водопровода Рила – София. Той е един и от най-успешните кметове на София в периода 1934 – 1944 г. 

По време на неговото управление започва планомерното изграждане на важни административни сгради. Сред тях са Съдебната палата, Народната библиотека, сградите на Българска народна банка и Министерство на вътрешните работи. Изградени са също и Централната сграда на Софийския университет (1934), зала „България“ (1937), паметникът на Патриарх Евтимий (1937), Музикалният театър (1938), сградата на Столична община (1939), Военното издателство (1944) и др.

За подобряване на бита на софиянците са построени обществени бани, две летни къпални, 15 нови училища, квартали с фамилни работнически жилища, кухни за бедните.

В този период селата Бояна, Горна баня, Драгалевци, Дървеница, Красно село, Княжево, Надежда и Слатина са присъединени към София. През 1938 г. е утвърдена Наредба-закон за планово и целесъобразно застрояване на София чрез разработването на градоустройствения план от проф. Адолф Мусман. Улиците се павират, ремонтират се и се модернизират Борисовата градина и Южният парк, улиците и булевардите се озеленяват. Коритата на Владайската и Перловската река са облицовани с камък. През 1941 г. е открита първата тролейбусна линия в София – от Горна баня до Княжево.

Веднага след Деветосептемврийския преврат (1944) инж. Иванов е арестуван. Първоначално обвиненията срещу него са икономически, а после и политически. През 1945 г. е осъден от т. нар. Народен съд на смърт. След обжалване присъдата му е намалена на 15 години строг тъмничен затвор. Година по-късно е помилван и освободен от затвора. По нареждане на Георги Димитров е включен в хидротехническото строителство в България – все пак новата власт е осъзнала, че няма специалисти като него.

Възстановено е правото му на работа като инженер, тъй като водоснабдяването на София все още не е завършено.

Инж. Иван Иванов и семейството му са изгонени от собствения им дом, в който са настанени хора на властта, цялото му имущество е отнето в полза на държавата, изключен е от Академията на науките.

Въпреки това той продължава да работи по различни проекти.

Това са само няколко примера от тъжната история на "цвета на нацията" след 1944 г. Можем да имаме много критики към прехода от комунизъм към демокрация, но едно е сигурно – подобно отношение към комунистическия елит нямаше. Дори евентуална лустрация, каквато така и не бе приета, за разлика от случилото се в други държави от Източна Европа, би била нищо, в сравнение със съдбата на българския елит отпреди 1944 г.
 

---

Ако вие сте млад човек, който има интерес към най-новата ни история и иска да научи факти за времето отпреди 1989 г., можете да ни зададете своите въпроси на имейл office@clubz.bg, в Тема/Subject напишете: 100 въпроса за тоталитарната държава.