Пенсионно-осигурителната система да се изчисти от плащания за социално подпомагане, а приходите и разходите за осигурените държавни служители и военнослужещи да се отделят в самостоятелен фонд. Да се въведат радикални промени по отношение на инвалидните пенсии и категориите труд, но без да се пипа тристълбовият модел на пенсионно осигуряване.  

Това са основните реформи в социалния сектор, от които бизнесът категорично няма да отстъпи, обявиха национално представителните работодателски организации. Конкретните им предложения вече са изпратени на вицепремиера и министър на труда и социалната политика Ивайло Калфин, за да бъдат включени в дебатите на работната група по пенсионните реформи. 

Българската стопанска камара (БСК), Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ), Българската търговско-промишлена палата (БТПП) и Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) са разписали 25 допълнителни стъпки, през които трябва да минат предстоящите промени в системата. Бизнесът не одобрява предложението за ежегодно служебно преизчисляване на пенсиите, както и за изплащане на обезщетения за безработица на хората, на които не им достигат две години за придобиване право на пенсия. 

На първо място организациите настояват да се запази настоящият тристълбов модел, но да се въведе многофондова система във втори и трети стълб на пенсионната система. По този начин осигурените лица ще могат да избират по какъв начин да получат пенсиите си в бъдеще. Едната възможност е да я взимат срочно или пожизнено, а другата е да получат средствата по индивидуалната си партида еднократно или на равни месечни вноски. За лицата, на които не им достигат години за пенсия пък трябва да се разработи схема за ранно пенсиониране с по-нисък месечен доход. По този начин пенсионната система няма да се товари със социални разходи, а възрастните, които така или иначе не могат да си намерят работа преди пенсионирането, ще преживяват от собствения си доход, а не от държавни помощи.

Според бизнеса във формулата за определянето на индивидуалния коефициент за пенсиониране не би трябвало да участват трите години с най-висок доход преди 1997 г., както предлага социалното министерство. По-справедливо ще е коефициентът да е средноаритметична величина, а при осигуряване на повече от едно основание да се зачита реално натрупаният стаж без допълнителни преференции. С други думи работадателите искат да отпадне възможността четири години от осигурителния стаж да се броят за пет.   

Отделно организациите предлагат сега действащият максимален осигурителен доход да продължи да се индексира по швейцарското правило, но през две години, при това с коефициента от две години назад. Тоест, ако първата актуализация се направи през 2017 г., за нея ще се ползва коефициентът от тази година, а при следващата актуализация през 2019-а ще се взима този от 2017-а. Схемата изглежда сложна, но според работодателите ще осигури по-адекватно формиране на бъдещите пенсии.  

Допълнително бизнесът настоява държавните служители и хората в специалните ведомства да имат лични осигурителни вноски и минимална възраст за пенсиониране. Минималният осигурителен доход на земеделските производители би трябвало да се изравни с този на самоосигуряващите се, а работодателите да бъдат освободени от задължението да изплащат първите три дни от болничните на служителите. Изискването беше въведено като антикризисна мярка през 2010 г. и вече не е необходимо, твърдят представителите на бизнеса.