Информационните сайтове у нас не са медии, когато става въпрос за медийните пакети за отразяване на изборите, но са медии във всички други случаи, например плащането на глоби за съобщаване на социологически проучвания в изборния ден. Това заявиха днес представители на Централната избирателна комисия пред Клуб Z.

ЦИК реши миналия месец, че онлайн медиите не могат да сключват договори за реклама по т.нар. медийни пакети, тъй като не са доставчици на медийни услуги. С оглед на това си решение Комисията отхвърли договорите на няколко дигитални медии, сред които и Клуб Z.

Днес, на последния брифинг на ЦИК преди вота, попитахме дали по тази логика тези сайтове няма да бъдат глобявани, ако съобщят резултати от социологически проучвания в деня на вота.

"Медийните пакети нямат нищо общо със забраните, които съществуват в Изборния кодекс по отношение на предизборния ден и деня на изборите. Тези забрани, а именно за предизборна агитация, както и за съобщаване на данни от социологически проучвания, е забранено в рамките на тези два дена и няма как да бъде публикувано от която и да е медия", отговори говорителят Александър Андреев.

"Според решението, тези сайтове не са медии, така че тази забрана не би трябвало да важи за тях", отбеляза репортерът на Клуб Z.

"ЦИК ограничи доставчиците на медийните услуги по отношение на онези медии, които имат право да ползват медийни пакети. За целите на медийните пакети те бяха изключени, тъй като за целите на тези две решения, които уреждат реда за предоставяне на медийни пакети, в тях бяха включени единствено телевизии, радиа и печатни издания с национален и регионален обхват", обясни Андреев.

Опитахме се да уточним - тоест, за целите на медийните пакети сайтовете не са медии, а по отношение на глобите са?

"Повече от това няма да кажа", заяви Андреев.

На негова помощ се притече друг говорител на Комисията - Цветозар Томов, който отбеляза:

"Чакайте сега, публикуването на междинни резултати е забранено не само за медиите, апропо. Това по принцип е дейност, която не трябва да се извършва в изборния ден, защото влияе на избирателите и влиза в  противоречие с изискванията да няма предизборна агитация в деня за размисъл и изборния ден. Това е обща забрана и важи за всички български граждани, включително и физически лица."

Клуб Z попита още:

"Това означава ли, че ЦИК ще преследва всеки гражданин, който е публикувал подобни данни, да речем в социалните мрежи?"

"Говоря за смисъла на забраната", отговори Томов.

"За смисъла, а не за практиката?"

"Мисля, че отвреме-навреме трябва и за смисъла да си говорим. Би било разумно".

Макар Изборният кодекс в действително да постановява, че не трябва да се съобщават никакви резултати в деня на вота и този преди него, глоби не се налагат на физически лица, а само на медии.

На брифинга бе демонстрирано как работят машините за гласуване, които тази година ще са разположени в 500 секции и на които се гласува за секунди.

Комисията съобщи и броя на хората с право на глас по листите - 6 834 278 души за президентските избори, и 6 832 288 души за референдума. Разликата от около 2000 души идва от факта, че за референдум могат да гласуват само български граждани, които имат постоянен адрес към датата на публикуване на заповедта на президента за националното допитване - 8 август 2016 г.

Избирателните секции в страната са 12 418, а в чужбина - 325 в 71 държави. Регистрираните до момента наблюдатели са 2069 на брой, от които 45 - международни, от 6 организации. 6 ще са и социологическите агенции, които ще провеждат екзит пол с общо 1668 анкетьори.