Евтин популизъм или реално желание за промяна?

Миналата седмица на дневен ред отново бе поставен въпросът за намаляване на Данък добавена стойност (ДДС) върху книгите. Тази тема циркулира в българското медийно пространство през последните 20 години, но до промяна в закона така и не се стигна. Днес обаче тя отново е обект на внимание, след като депутатът от ДПС Делян Пеевски обяви, че ще работи за намаляване на данъка върху „хляба, лекарствата, безплатните детски градини и книгите”. В края на седмицата премиерът Бойко Борисов заяви, че отдавна обсъжда намаляване на ДДС-то върху книгите с финансовия министър Владислав Горанов.

Тези заявки станаха причина българското книгоиздаване отново да се раздели на лагери „за” и „против”.

 

ДДС върху книгите в ЕС и у нас

За разлика от България намаляването на ДДС върху книгите отдавна не е тема в дневния ред на държавите членки на ЕС. В 26 от всички 28 (все още) страни има въведена по-ниска ставка на косвения данък. В повечето от тях върху хартиените книги той варира между 0% и 7%. Например, в западноевропейски държави като Испания и Италия е 4%, в съседна Гърция - 6%, а в Румъния – 5%.

Дания е единствената страна с по-висок ДДС върху книгите в ЕС, като изпреварва и България. В скандинавската държава той е 25%, но се връща в издателския сектор под формата на субсидии за авторите. В същото време страната прилага 0% ДДС за вестници и списания, които се публикуват повече от веднъж месечно. На този фон България от години не намалява своя данък, като в момента той е  с еднаква ставка за всички - 20%.

През последните 20 години периодично се появяват кампании за по-малка финансова тежест върху книгите. Различни издатели инициират петиции и проектни предложения. Отговорът от страна на властта обаче винаги е категорично „не”. Причината за това са притеснения за „усложняване на системата” по събиране на данъка и „загуби за бюджета”. Нежеланието на управляващите да разрешат този проблем предизвика гнева на българските издатели. В същото време поредното „подновяване” на темата разделя издателската гилдия на два лагера. Причините за това са, както липсата на конкретни идеи за действие, така и многото въпросителни около евентуалното редуциране на ДДС-то. 

„За” намаляване на ДДС върху книгите

Едно от най-големите предимства за намаляване на данъка на книгите е, че това ще доведе до понижаване на крайната цена за купувачите. Според Веселин Тодоров, изпълнителен директор на „Сиела Норма”, „ако ДДС върху книгите падне, тогава крайната цена със сигурност ще го последва, а от там и потреблението ще се повиши.”

В България средната цена на една книга е около 13 лв., като по-голямата част от разходите отиват за печат и сравнително по-малка част за хонорари на авторите или преводачите (при чуждестранни издания). Намаляването на ДДС-то на книгите не означава, че автоматично техните цени ще се понижат до 15%, но прогнозите са, че е възможно да има спад в цената между 5% и 10%. Предполага се, че това би довело до по-големи продажби за издателския сектор. 

В същото време някои издатели определят намаляването на данъка върху книгите по-скоро като символичен жест към бранша.

Причината за това е, че разходите за печат се увеличават все повече, а крайната цена на книгите в България остава една от най-ниските в Европа. Дори и с редуцирането на данък добавена стойност трудно ще може да се получи баланс между приходи и разходи. Въпреки това понижаването на ДДС би довело до по-адекватно заплащане на служителите, ангажирани в работния процес по създаването на една книга. Намаляването на данък добавена стойност няма да предизвика значително повишаване на заплатите в сектора, но със сигурност ще доведе до подобрение.

От друга страна някои експерти основателно повдигат въпроса има ли опасност тези пари да бъдат усвоени само от издателите и търговците. Други специалисти пък посочват по-наболели въпроси за разрешаване, като недостига на финансиране за библиотеките и липсата на адекватна стратегия за стимулиране на четенето.

„Против” намаляване на ДДС върху книгите

Редом с обществените дискусии за намаляване на ДДС-то върху книгите се появиха притеснения доколко качествено ще бъде извършен този процес. В интервю за БНР Александър Кръстев, основател на сайта „Аз чета”, споделя мнението, че евентуален по-нисък данък върху хартиените издания би затруднил работата на по-малките издателства, които разполагат с ограничени финансови ресурси и няма да могат да си позволят големи отстъпки към търговците.

Намаляването не трябва да бъде и самоцел. То трябва да бъде съчетано със сериозен икономически анализ. По-ниските цени на книгите биха били безсмислени, ако преди това не се инвестира в разработването на национална стратегия за насърчаване на четенето, която да се прилага в училищата. Успоредно с това трябва да се обърне внимание и на представянето на български автори в чужбина. Преводите на съвременни български писатели извън страната са недостатъчно развити, тъй като са необходими повече средства за тяхното представяне на световния книжен пазар. 

Намаляването на ДДС върху книгите е важна тема, която трябва да бъде внимателно разгледана и съчетана със съответните мерки за стимулиране на четенето и подпомагане на издателския бранш. Не е достатъчно да се използва за популизъм като част от поредната порция политически обещания, които няма да бъдат спазени.Защото и на този етап дискусиите по темата показват, че до реални действия едва ли ще се стигне.

Просто за пореден път се вдига много шум, но от него не следват реални действия.

----

Този материал е създаден по проект "Генерация Z".