Здравейте, както казват комунистите - „Ние пак сме тук“. И знаете ли какво им отговорили младежите? „Тогава ние си тръгваме“. Но няма да се занимавам с политика, може да съм луд, но съм почтен. Сега имам много важна задача – трябва тая седмица да напиша един роман. Ще участвам в глупавия телевизионен формат „Ръкописът“. Абе ще взема да освободя писателя в себе си. В момента изготвям печеливша стратегия. На какви условия трябва да отговаря моя роман. Първо – да е повече от 200 страници, да хваща и окото.

Мога да напиша една история, изпълнена с носталгия и емпатия, примерно нещо за детството и младостта ми през социализма. Пионерски лагери, първа цигара, игра на фунийки. На тоя фон нещо за събитията в Чехия. Нещо за Младежкия фестивал, да, и песента за малката креолка „Тя дойде тук на фестивал, на леглото удар бе я приковал“ и други глупости, филии лютеница, не, това вече е правено.

Тогава може да опитам с нещо крайно либерално и толерантно. Примерно роман за забранена любов между християнка и мюсюлманин. И това вече е правено. Може би най-добре е да напиша нещо за любовта между двама мъже, като в оня американски филм. Ми кво? Взе Оскар. Да, решено. Заглавието ми е в главата, ето „Гейова сватба“. И ако Елтън Джон се навие да напише музиката към филма, супер. Дали пък да не напиша роман за дебеловратите български мутри. БНТ веднага ще го филмира, а заглавието трябва да бъде атрактивно примерно, "Без покритие". И това е правено, продуцентът е изсмукал всичко от тази тема... Всъщност петият сезон се случи в "Слънчев бряг".

Отказвам да се занимавам с халтура. Ще почна да строя тунел под Шипка. Е, няма да го завърша, но парите са сигурни. Абе и това ми се струва прекалено. Ще си изхвърля телевизора през прозореца и ще гледам да се наспя. Искам да сънувам, че съм Мадам Бовари. Единственият проблем е, че имам българска лична карта. На сутринта Гюстав Флобер ще ме събуди и ще каже: „Госпожо, сънували сте кошмари“.