ВЕСЕЛИН ЖЕЛЕВ
Държавните и правителствените ръководители от Европейския съюз се събират тази вечер на неформална вечеря в Брюксел за първи консултации по разпределението на най-високите постове в ЕС след Европейските избори. 
Решения не се очакват. Лидерите ще обменят мнения и вероятно ще се споразумеят за процедурата по номинацията на следващия председател на Комисията. Според Лисабонския договор при нея те трябва да „вземат под внимание“ резулатите от изборите и да проведат необходимите консултации. 
Преговорите за това кой да наследи поста от португалеца Жозе Барозу, кой да оглави Европейския съвет след белгиеца Херман Ван Ромпьой и европейската дипломатическа служба след англичанката Катрин Ащън ще са трудни и могат за доведат до сблъсък между Европейския съвет, състоящ се от 28-те национални лидери и Европейския парламент, каза днес източник от евроинституциите, добре запознат с въпроса.

Европейската народна партия и Партията на европейските социалисти номинираха за свои кандидати съответно Жан-Клод Юнкер, бивш министър-председател на Люксембург и шеф на Еврогрупата, и германеца Мартин Шулц, председател на досегашния Европарламент. 
Лисабонския договор не задължава Европейския съвет да посочи непременно някого от тях. Двамата кандидати обаче излязоха преди изборите с обща декларация, че ако държавните и правителствените ръководители ги пренебрегнат, това ще е „отказ от демокрация“.

"Сблъсък е напълно възможен", каза дипломатът за предстоящите преговори между Европейския съвет и парламента.

Запитан, дали парламентът може да отхвърли номинацията на съвета, той отговори: "Не съм сигурен, че бихме стигнали дотам, но съм сигурен, че ще има  доста трудни задкулисни преговори.“
 
Номинацията изисква квалифицирано мнозинство в Европейския съвет. Единствените лидери, които досега са се обявили публично както против Юнкер, така и против Шулц, са британският премиер Дейвид Камерън и унгарският му колега Виктор Орбан. 

Те заедно имат 41 от общо 352 гласа в Европейския съвет. За блокиращо малцинство са необходими 93 гласа. Всяка държава-членка има брой гласове, пропорционален на населението й. Номинираният от съвета трябва да получи одобрение с абсолютно мнозинство от парламента, което е минимум половината плюс един от всички евродепутати или 376 гласа.

"Идеята на Ван Ромпьой е да постигне споразумение за набор от принципи, по които ще се стигне до номинацията и да получи мандат да преговаря с Европейския парламент, така че да постигне мнозинство и на двете места,“ каза дипломатът.
"Тази вечер очаквам дискусия за Юнкер и Шулц, но не и за други имена. Това ще бъде първо обсъждане за придобиване на усет за обстановката, Ван Ромпьой ще тества температурата“, добави източникът. "Имам предвид дискусия дали тези кандидати са приемливи или не, което значи има ли квалифицирано мнозинство зад някого от тези хора“.

ЕНП е запази позицията си най-голямата партия в 751-членния парламент с 213 места, социалистите останаха пак втори – със 190 места. И двете партии загубиха места в полза на евроскептични и протестни популистки групи. ЕНП и социалистите имаха съответно 274 и 195 места в досегашния парламент. 

Юнкер се позовава на численото превъзходство на партията си и вероятно ще е първият, който ще се опита да състави мнозинство със социалистите, либералите и зелените. Той обеща да не се съюзява с евроскептични и анти-ЕС партии. Шулц поставя под въпрос правото на ЕНП да има председател на Комисията, сочейки, че тя е загубила десет пъти повече места от социалистите. Той посочи, че без неговата партия абсолютно проевропейско мнозинство е невъзможно и следователно има намерение да преговаря твърдо.
Слабото място но Юнкер е, че макар да е кандидат на ЕНП, не се е кандидатирал за място в Европейския парламент, докато това на Шулц е, че не е ясен победител в изборите.
Налблюдателите отбелязват, че предвид увеличения дял на евроскептичните и подобните им депутати е невъзможно да се формира проевропейско лявоцентристко или дясноцентристко мнозинство в новия парламент и „голяма коалиция“, включваща най-малко ЕНП и социалистите, остава единственото решение, за да бъде избран следващият председател на Комисията.