Навътре в амазонските гори на Боливия живее племе, което прекарва дните си като ловува и се занимава със земеделие, разказва АП. Това е може би една от причините, поради които местните хора имат може едни от най-здравите сърца на планетата. Племето цимане, общество от ловци и земеделци, има с едни от най-ниските нива на нарушена сърдечна дейност, запушени артерии и риск от инфаркт на миокарда, няма плаки по артериите, показва ново изследване.

Според учените едни от най-важните фактори, които правят племето устойчиво на сърдечни болести, са физическата активност – те са в движение между четири и седем часа всеки ден, както и здравословният им хранителен режим – поемат малко мазнини и захар. Освен това не пушат и не пият често.

Средният жител на това общество има артерии, които са с 28 години по-млади от тези на западните хора, казва д-р Рандал Томпсън, кардиолог от Здравния център „Св. Лука“ в Канзас сити, Мисури, който е сред ръководителите в новото проучване.

Изследването вече беше публикувано онлайн в сп. Lancet и представено на среща с Американската колегия на кардиолозите.

Томпсън и колегите му са си сътрудничели с антрополози, които изследват цимане отдавна. Племето представлява общност от около 16 хил. души, живее по приток на Амазонка и е едно от най-добре проучените коренни населения в света.

Ето и някои любопитни факти от тяхното меню: 17% от храната им е съставена от месо на диви животни като глиган, тапир и капибара; 7% са от сладководни риби като пираня и сом; останалата част от хранителния режим заемат култури като ориз, царевица и маниока. Те консумират и изключително много плодове и ядки.

Погледнато откъм съдържание, 72% от калориите те си набавят от въглехидрати, а само 14 на сто са от мазнини.

Също така цимане са много по-активни физически със средно 17 000 крачки на ден. Това се отнася както за децата, така и за възрастните хора.

В проучването са се включили 705 души, които прекарали деня в гребане в техните канута и след това минали 6-часов преход с джип до най-близкия град, за да могат лекарите да измерят теглото им, кръвното налягане, холестерола, сърдечния ритъм и кръвната захар, както и да им направят ехокардиография.  За отплата за загубеното време участниците получили малки подаръци, сред тях прежди и конци.

След това резултатите им били сравнени с извадка от 6800 американци. Заключението на учените: американците са пет пъти по-склонни да страдат от сърдечни болести от боливийското племе. Близо девет от десет цимане не са застрашени от сърдечни болести.

Според изследователите в много по-голяма степен е определящ начинът на живот, отколкото генетичните предразположености за избягването на сърдечните-съдовите болести.

Томпсън отбелязва, че след като представители на боливийското племе започнали да поемат консервирани храни и да карат моторизирани канута техният холестерол започнал да расте.

Според други експерти е възможно да се наподобят навиците на цимане.

Едва ли е много практично отново да ставаме ловци, но ако „хората могат да спрат да пушат и отделят поне половин час за упражнения всеки ден, които да ги оставят без дъх, това много ще помогне“, казва д-р Йоп Перк, кардиолог от университета Linneaus в Швеция, който не е участвал в проучването.

„Има тенденция за сърдечно-съдовите проблеми да се обвиняват гените, но това проучване ни показва, че в случая не може да обвинявате родителите си, само начина си на живот“, обяснява той.