Анна Гин е журналистка и писателка, живее в украинския град Харкив*, PR-директор на местния голф-клуб Superior Golf & Spa Resort. Тя даде специално разрешение на Клуб Z да публикува Дневника ѝ на български.
27 март
Моите приятели, познати и роднини сега са разпръснати из цялата планета. Географията на бежанците вече стига Мелбърн. И, знаете ли, сякаш днес всички те говорят и чувстват едно и също. Може да се направи тест за украинец.
Вие сте украинец, ако:
1. Най-много от всичко искате да се приберете у дома.
Дори ако сега сте в разкошната Виена или във величествената Прага, в очарователния Лондон или възхитителния Истанбул – искате да се приберете у дома. В „хрушчовката“ си (пететажните бетонни блокчета без асансьор - бел. пр.), в пренаселеното многосемейно жилище или пък в недостроената къща – няма значение. И нека под прозореца ви мърморят бабичките-клюкарки и съседът ви паркира своята кола направо на тревните площи – като див елен – и медицинското обслужване не е безупречно, и пътищата са далеч от идеалните – все тая. У дома!
2. Гордеете се със страната си и своята армия така, както никога не сте се гордели с успехите на собственото си дете.
Дори ако вашият син е победител в 43 олимпиади по математика, а дъщерята ви е преплувала Ламанша. Те разбира се, са големи умници, но вие искате да се изправите и да изпънете рамене дори когато само гледате клипчета с момчетата в камуфлажни униформи. И да, сега вие плачете всеки път, когато чуете химна на Украйна и думите: „Душата и тялото си не пожалим за нашата свобода!“.
3. Нищо не ви радва повече от видеото с горяща вражеска техника.
Дори ако допреди войната проповядвахте мир за целия свят, практикувахте йога и репоствахте котенца. Самолетът гори – гот! Дори ако никога не псувахте, бяхте директор на библиотека, а от думата „кур“ припадахте, сега – „русский корабль, иди на*уй!“ Гледате тези кадри десетки пъти и съвсем, ама съвсем, нито за миг не се срамувате.
А изпитвате неистов страх, невероятен гняв и ужасна лична мъка от всяка загуба. .
Но - нито за миг, нито за секунда не се съмнявате в нашата Победа.
Да. Ние сме украинци. И ще победим!
----
На 24 февруари 2022 година Русия нахлу в Украйна. От първите часове на инвазията Харкив постоянно е под обстрел и бомбардировки. Към началото на 2022 г. населението на Харкив е повече от 1,4 милиона души, което го прави втория по големина град в Украйна. След 24 февруари стотици хиляди са принудени да напуснат града, преселвайки се в други региони или напускайки страната.
Но все пак днес в града живеят стотици хиляди хора. Как оцеляват те в днешните условия, как се опитват да живеят пълноценно и достойно ни разказва във „Военният дневник на една харкивчанка“ украинската журналистка Анна Гин.
Превод Валентина Ярмилко
Още по темата
- ДЕНЯТ В НЯКОЛКО РЕДА: Наши партии - готови да служат на Путин, той напада Украйна на Коледа
- Папа Франциск: Станете поклонници на надеждата, заглушете звука на оръжията
- Русия изстреля 70 ракети към Украйна навръх Коледа, атакува енергийния сектор
- Зеленски на Бъдни вечер: Всичко, от което се нуждаем, е да живеем мирно на нашата земя
Подкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и днес, за да научите новините от България и света, и да прочетете актуални анализи и коментари от „Клуб Z“. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме нужда от вашата подкрепа, за да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 държави на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на истинска, независима и качествена журналистика. Вие можете да допринесете за нашия стремеж към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият поръчител на съдържание да сте вие – читателите.
Подкрепете ни