Резултатите от последните предсрочни избори изглеждат като поредния провал, още по-голям, но не и неочакван. Загубата имаше различни лица в седмицата след вота – уж на равносметки, но най-вече на сконфузено мълчание и спотайване, на вътрешни игрички и преврати и даже тук-там на нещо като задоволство. Доволни всъщност няма причини да има, дори и сред онези с по-добрия резултат, или в шокиращата дебютантка на сезона – партията „Величие“. Когато все повече не гласуват, победителите са съмнителни и някак по милост.

Мълчанието на „агнетата“

Реакциите на партийните лидери в изборната нощ се проявиха по два начина. Като голямото спотайване - гузно, по-гузно, още по-гузно. Така се спотайват в ъгъла много малките деца, които уж вече ползват гърнето, но понякога нещата се случват и в гащите. И ако на много малките деца това им е простено – те тепърва се учат, за политическите лидери е знак на незрялост, на неготовност да се поема отговорност, на липса на рефлекси и уважение към избирателите. Бойко Борисов пробва да прикрие спойтаването с доста плитък евфемизъм „изчакване на официалните резултати“.

Освен че мълчаха, лидерите и благодариха на избирателите си – през Фейсбук. За доверието и обещаваха да го оправдаят, кратко, но почти прочувствено. Чие доверие? Как да го оправдаят – както досега? Така се получи комбинация от мълчанието на „агнетата“ и благодарности ала „благородния лос“…

Колко по-хубави можеха да станат реакциите на основните парламентарни играчи през седмицата? Но, както е казал класикът - евроатлантик и още съпредседател на ДПС, и още санкциониран за корупция от САЩ и Великобритания, Делян Пеевски: Най-доброто предстоеше.

И един разговорлив и съвсем (не) злорадстващ  президент

За разлика от политическите партии, които се чудеха как да омаловажат и интерпретират в своя полза резултатите от изборите (задача, пред която сериозно се препънаха), президентът Румен Радев влезе в обичайната си поза. Използва седмицата да изразява неодобрение - отново, да критикува - отново, да громи политическата класа наред - пак. Застанал отстрани, без да признава, че въпреки позата си на отстранена извисеност и отчужденост, и той е част от проблема на кризата на политическата система – заради нежеланието си да действа като сплотяващо звено, да търси компромиси, с постоянното си говорене и действие срещу партийната система.

"Явно провалът на системните политически партии и изхабяването на политическия модел тласкат все повече български граждани към наказателен вот и към търсене на някаква алтернатива", обяви той и в сряда, три дни след изборите. (След като в деня за размисъл си пусна снимка за привличане на вниманието полусъблечен (гол до кръста) и предизвика тревожни размисли докъде ще се стигне, ако е следовник на мъдростта на Тодор Живков: "Тази година полупроводници, догодина - цели".)

И още: "Отказът на мнозинството български граждани да вземат участие в тези избори е ясен показател, че те не се идентифицират, както с предизборните послания, с черния пиар, който се разгърна активно в тази кампания, и най-вече с поведението и действията на партиите след изборите", беше част от неговия „анализ“, който по никакъв начин не изглеждаше, че би допринесъл за разплитане на ситуацията.

Така Радев отново избра позицията на злорад наблюдател на ситуацията в поза „казах ли ви“.

А в самия изборен ден вече беше говорил и за алтернативите, както и за „партията на президента“:

“Преди всеки избор партийни оракули плашат с партия на президента, само и само да може по-лесно да си сглобят собствената сглобка. Крайно време е партиите да съставят правителство, базирано на ценности, на споделени програми. Общественият интерес да бъде водещ, а не от страх, че ще излязат от властта. Ако така продължава, с безпринципни коалиции, рано или късно такава алтернатива ще се появи."

 В сряда той реши и да иронизира поведението на политиците - на въпрос кога ще свика новия парламент:

"Как да го свикам, едните лидери се скриха във Фейсбук, другите се разбягаха по селата, а трети хванаха гората, чакам ги да се върнат.“

Така в смисловия ред на Радевото изброяване идиомът „да хванеш гората“ се сдоби с нови синонимни варианти – примерно "да се скриеш във Фейсбук". При това „да хванеш гората“, и съответно „да се скриеш във Фейсбук“, са явяват така нещо като втора серия, следизборна, на идиома, описващ обичайно вече електорално поведение, известно като „да отидеш за гъби“. Т.е. когато избирателите ти отидат за гъби, ти хващаш гората… А накрая вероятно идва Горския (ако не натиснем копчето навреме).

И за „паник атаките“ на Пеевски

Радев имаше влизане и в още една роля -  на психиатър даже, като коментира опитите на Пеевски да вкара доста яловия си евроатлантизъм за мобилизация за обединение за кабинет срещу заплахата от партия на президента.

Как се разбират „паник атаките“, според Радев:

"Не коментирам паник атаките, на който и да е политически лидер. Тук думата има медицината."

(Този коментар на президента може да прозвуча много забавно на някого, но паник атаките са състояние, което носи страдание на много хора и е някак неприятно, когато то се употребява от държавен глава в контекста на негови размяна на повърхностни политически „любезности“ с партиен лидер. Малко, както преди време, кандидат-депутат беше използвал аутистично в политически смисъл и трябваше да се извинява. България и без това има нарастващ проблем с отношението си към психичното здраве и все повече хора със задълбочаващи се проблеми не получават необходимата помощ. Така че е малко странно, когато президентът „остроумно“ прибягва към подобни "диагнози".)

Как самият Пеевски пробва номера с общия фронт срещу "новия месия“ 

"Паник атаките" дойдаха като реакция на Пеевски: "Отваряне на портал за нов „месия“ (все едно сме в рубриката „Третото око.)

В сряда ЦИК не беше обявила официалните резултати, но за сметка на това Пеевски вече беше готов с „държавническа“ позиция, която на някои прозвуча като указания към ГЕРБ. Пеевски заложи на номера на общия фронт срещу „новия „месия“ (Разбирай Радев).

След което си подплати опорните точки с познати вече образи:

"Опитите от страна на анализатори, политолози, социолози чрез медиите да създадат условия за подмяна на вота на избирателите, с отварянето на портал за нов “месия” в лицето на Радев са израз или на изключителна безотговорност или на тежки зависимости от този, който със своите служебни правителства, разграбили държавата, с “шарлатаните”, които вкара във властта, а после сам ги определи като такива, със своите касиери, копринки и ушевци иска да отклони България от евроатлантическия й път и да я предаде в ръцете на Путин. Който силно желае да получи еднолична власт, без значение какво би коствало това на хората, на държавата." 

Така сълидерът на ДПС пробва да обоснове „редовно и стабилно“ правителство с участието на ДПС с противодействие на плашилото Радев. А самият Пеевски опита да се легитимира като борец срещу президента –

„Веднъж вече предотвратих опит на Радев да се инсталира на гърба на хората като политически властелин с проект “Трети март”. И сега няма да допуснем това да се случи и го гарантирам като лидер на ДПС“.

Внушението беше: Пеевски е този, който ще ви спасява от Радев...

И призова, даже нареди на Борисов да действа. А ден по-късно ГЕРБ и Бойко Борисов дадоха пресконференция…

Що е то експертно правителство?

Освен благодарности, мълчание, тук-там оставки и странни обещания за реванш, се спомена между другото през седмицата и темата "как ще се управлява всъщност". И на сцената взе все по-често (във версията и Борисов) да се появява призракът на „експертно правителство“. Що е то „експертно правителство“ е неразкрита мистерия, каква е дефиницията му, що е то експерт и означава ли, че министрите в партийни коалиционни кабинети например са били некадърни случайници, без компетентност? Кой ще ги избира тия експерти, кой ще им носи отговорността?

Според Борисов например експертността означава премиер от ГЕРБ, а партията с най-висок резултат да има основни министерски постове – външен министър, министър на отбраната. Като в името на експертността самият лидер на ГЕРБ няма да е премиер.

Според други партии експертността е партийна отдалеченост. Политически ли е експертният кабинет? Не е ли например ДПС партията, която често се рекламира с най-много експерти? Обаче сякаш на Борисов експертите от ДПС са му важни, но явно недостатъчни.

Има ли въобще нещо, наречено експертно правителство, или просто е удобно име за по-малко удобна коалиция, в която да доминират ГЕРБ и ДПС? Все въпроси...Все въпроси, които чакат отговорите си.

Драми в опозицията и "Величие" от центъра на София

Докато победителите (макар и с пирова победа, според някои анализи) – първият и вторият ГЕРБ и ДПС мислеха как да направят бъдещето си управление обществено и всякак по-приемливо, други драми протичаха в лагера на победените и разгромените.

Христо Иванов, който първи наруши тегавото мълчание откъм партиите, обяви оставката си с уточнението, че няма отново да се кандидатира за лидер на "Да, България".

„Не можем да твърдим, че ние сме добрите, по-добрите“, направи той равносметка, „възползваха се от нашата слабост“, каза още по отношение на ГЕРБ и ДПС. И поиска внимателен анализ и промяна.

А Радан Кънев от ДСБ, избран, с около 50 хил. преференции, отново за евродепутат беше свръхкритичен към коалицията ПП-ДБ и необходимостта от нов път – „имаме нужда от време – не да седим „диван чапраз“ и да чакаме, а да се променим политически така, че отново да сме на нивото на хората, които традиционно ни подкрепят“. А ако това не се случи и нещата останат в сегашния си вид, "коалицията ще бъде на ръба на оцеляването на следващите избори".

Кънев направи и едно звучащо крайно сравнение, нарочно целящо да шокира и да предизвика реакция и дебати -

"Държахме се като едно по-добре облечено, по-добре образовано и по-възпитано „Величие“ от Ветрино, но всъщност от центъра на София“.

„Гледайте реванша“

Изглежда безспорно сякаш, че призът за най-неадекватна реакция на изборните резултати обаче заслужиха от „Продължаваме промяната“, чийто говорител стана през седмицата съпредседателят Кирил Петков.

(Докато публичната активност на другия лидер на ПП Асен Василев в дните след изборите се равняваше на тази на съпредседателя на ДПС Джевдет Чакъров. Може би Василев е употребил времето, за да се учи пред огледалото да произнася непозната му дума „Извинявайте“).

Петков се записа с няколко Фейсбук публикации, в които увери, че ще бъдат опозиция. А в четвъртък, за да отговори на Борисов, Пеевски и на Радев, изгря заедно с Николай Денков в явно хумористичен клип, за да обяви, че се включват от гора в центъра на София. И бодряшки да декларира:

„Гледайте реванша“.

С което остави доста замислени привържениците на ПП-ДБ.

А за по-сигурно убеди, че от ПП са открили грешката си и ще комуникират повече с електората си (напуснал ги наполовина). Уверението за усилената пряка комуникация дойде през… Фейсбук.

И докато в ПП-ДБ коалиционните партньори бяха на двата полюса - комбинираха се сериозност и тревога за бъдещето със закачки, както и реванш, оставки и поемане на отговорност със „засилване на комуникацията“, в БСП направо замириса на… преврат.

Нинова и вратата на крепостта

„Вратата на крепостта на БСП няма да бъде разбита отвън, а ще бъде отворена отвътре.“

Това соцпророчество с дебел намек за измяна дойде от Корнелия Нинова, лидерката, която пак подаде оставка и даже написа писмо към всеки член на БСП да увери, че е наистина.

Във вторник историята с оставката на Нинова приличаше на версия на приказката за „Лъжливото овчарче“. И всичко вървеше според очакванията, макар и с известен нюанс на засилена самокритика, когато Нинова заяви: „резултатите ни са катастрофални“. В четвъртък вече имаше рязък обрат в жанра – заговори се за преврат, а в ролята на „И, ти ли, Бруте“ се явиха близки „другари“ на Нинова, като Атанас Зафиров, Борислав Гуцанов и други популярни соцхаризматици. А самата тя се вживя в ролята на червена Касандра. Каква ще е политическата линия на временното ръководство на БСП – твърда опозиция, опозиция под условие, готова за коалиционно участие? Още въпроси.

И магическата сила на свинската мас

Думата на седмицата сигурно би трябвало да е „Величие“ – в кавички и с главна буква, предаващи усещането за задаваща се тъжна и опасна историческо-политическа бутафория. Пряко свързана с постигането на „Величие“-то се оказва обаче една магическа субстанция - свинската мас. Затова и тя е изборът на дума, словосъчетание по-точно, на седмицата.

Този път не става дума за прочутата филия с мас, която лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов ядял като дете, защото са били много бедни и е израсъл само с хляб и картофи.

„Майка ми мажеше мас от прасето и го поръси малко със захар. С едната ръка ям, с другата тичам по ливадата да ритам топката. Половината махала гони този, който е с филията, да му вземе... и обратно“, споделяше Борисов в откровено интервю пред Бареков пред 2010 г.

Оказва се обаче, че някой се опитва да му открадне тази история и този някой е нелидерът лидер на „Величие“, създателят на „Историческият парк“, авторът на книгата  „Създателят“ – Ивелин Михайлов.

„В комунизма гладни не сме оставали никога, по времето на Прехода ние сме оставали без нищо какво да ядем. Баба веднъж дойде, една жена ѝ беше дала два буркана свинска мас. С два буркана свинска мас и два хляба. И съм спал винаги на студено. И съм нямал дрехи, с които да изляза и се е налагало всеки ден да се бия заради престъпността навън“, пише в книгата „Създателят“ създателят Михайлов, цитиран и в материал на Стоян Георгиев, излъчен в неделя по бТВ, за парка, село Неофит Рилски и историята около всичко това.

(Според майката на Михайлов пред „24 часа“ те не са били бедни, по-скоро – средна класа, но…)

Интересното в този разказ-легенда са два елемента – свинската мас и бедността, от която истинският народен водач са самоизгражда, благодарение на трудностите и силната си воля… Или нещо подобно. Без да броим любовта към книгите за индианци, засега.

(Размисли в скоби – дали Делян Пеевски има детска история със свинска мас?)

Та така. Какъв е изводът една седмица след опустошението на изборите? Свинската мас прави борбата. Разбирайте го, както искате.