9 октомври. Едва средата на предизборната кампания е, но се усеща като да е последните три дни от нея. Защо? Защото по стара традиция тогава гърмят "афери" с бюлетини и "вълшебни флашки", правоохранителните органи излизат от целогодишна летаргия и осъществяват куп арести, из кафявите сайтове текат снимки и "СРС"-та, машините за гласуване се вадят от строя - изобщо, класическа българска кампания. Този път обаче е по-различно. Не само, защото "вентилаторът" се върти по-бързо от обичайното, а защото е насочен към най-потайната партия на българския преход - Движението за права и свободи.

Към днешна дата Делян Пеевски успя да превземе марката "ДПС", докато почетният му председател Ахмед Доган протестира на жълтите павета в преживян катарзис как е спомогнал за създаването на това "политическо чудовище". Събитията от изминалата близо година са динамични и се поднасят на публиката "на парче". Вече малцина помнят как започна разцеплението в ДПС, за което податки имаше още в края на 2023 г., но никой не вярваше, че е възможно - за да ескалира днес в публични прокурорски гонения ексклузивно, само и единствено на "доганистите". Разбира се, случайно в условията на предизборна кампания. 

Следва кратка (доколкото е възможно) хронология на събитията:

Преждевременната оставка

Датата е 7 ноември 2023 г. Пресцентърът на ДПС изненадващо обявява, че лидерът на партията от 2016 г. Мустафа Карадайъ е подал оставка. Решението е било взето на заседание на Централното оперативно бюро. И толкова. Няма мотиви. Няма и обяснение защо Карадайъ напуска поста си предсрочно предвид така и така изтичащия му на 20 декември мандат.

"Подадох оставка като председател на ДПС непосредствено преди Централния съвет (ЦС) и Националната конференция (НК), за да е ясно, че аз не съм кандидат за председател на партията за следващия мандат, да има достатъчно време за сериозен дебат за бъдещето на партията, както и достатъчно време за подготовка на евентуалните кандидати за председател на партията", обясни седмица по-късно Карадайъ сред разразилите се медийни спекулации по темата. Тръгна си тихо, без скандали, дори спря да се появява в парламента като депутат. Обяснението бе, че работи в централата на "Стамболийски".

Още на 8 ноември обаче Пеевски вече бе инсталиран като "председател" на парламентарната група, въпреки че според устава на партията тази функция се полага на председателя - в случая Карадайъ, към онзи момент все още действащ, макар и "в оставка".

17 ноември. ЦС се събира в столичен хотел, за да определи дата за конгреса. Пред медиите говори Пеевски, за да обяви, че ще се кандидатира за председател на партията. Почетният лидер отсъства. "Г-н Ахмед Доган е с грип и е вкъщи" - заяви той от негово име.

Пеевски стои сам на централната маса, всички му ръкопляскат, болният Доган е изпратил слово. Онова, в което заявява: "Делян Пеевски за мен е феномен в българската политика през последните 5-6 месеца. С неговата хиперактивност, комбинативност и медиаторски умения той успя да върне центъра на властта в българския парламент. И от най-обругавания се превърна в значим партньор за всички парламентарни групи."

Но и в което вметва: "Изненадващата оставка на г-н Мустафа Карадайъ явно си има предистория и развитие."

Изненадата бе факт за всички. С изключение на самия Доган. Едва през януари 2024 г. Карадайъ открехна завесата. В интервю за БНТ разказа как "3-4 пъти сме говорили, той не беше съгласен, но аз бях решил". Спомена и как в ДПС "има едно по-младо поколение политици с амбиция и те трябва да имат своя шанс за развитие", както и че редовите депесари не искали да се разделят с него, защото "залагат на сигурност, на познатото, на изпитаното".

За въпросните разговори разказа миналата неделя пред бТВ дългогодишната секретарка на почетния председател Биршен Ибрямова, чийто съпруг и сподвижник на Доган Джейхан Ибрямов бе задържан на 2 октомври при съмнители обстоятелства и спонтанна активност на антикорупционната комисия (за това - долу). По думите на Ибрямова Доган 4 пъти отказвал да приеме оставката на Карадайъ, но той упорствал, защото, според нея, е бил заплашван от Пеевски. За нея тази преждевременна оставка е сложила началото на разкола в ДПС. 

Днес бившият лидер, сторил път на младото поколение с амбициите, е на страната на Доган. Но че от края на миналата година с неговата оставка Пеевски е започнал "рейда" си в ДПС можем да предположим и от факта, че през декември 2023-та година марката "Ново начало", дотогава държана от кмета на Добрич, който я измислил за кампания за местния вот, е придобита от адвокат Владимир Рангелов, свързван с "Виваком", КТБ...

Бутикова платена партия

24 февруари, ДПС ще избира ново ръководство. Преди заветната дата обаче се случиха някои ключови за последващите събития неща.

Новината, че Пеевски сам ще оглави партията предизвика брожения в средите на иначе мълчаливия ДПС актив. Показателно е и едно проучване на "Алфа рисърч" от декември м.г., малко след самономинацията на Пеевски, което онагледява настроенията спрямо него вътре в партията. "Феноменът" на Доган се ползва с одобрението на 26% от депесарите срещу 27% неодобрение, цели 47 на сто са неутралните оценки.

Така през януари Доган излезе с прелюбопитно изявление. "Дълго време съзнателно се самоизолирах и затова имах нужда от повече време, за да осъзная станалото и ставащото в живото колективно тяло на ДПС. ДПС е напът да се превърне в корпоративна, платена, партийна организация", се казваше в него. А по-нататък почетният председател предложи: "Ключът за намиране на "изход" в тази ситуация е само в съпредседателството на г-н Делян Пеевски и доц. д-р Джевдет Чакъров". Тоест, на считания за единствен фаворит и сигурен нов лидер му бе прикачен съпредседател.

Двамата бяха избрани на конгреса на 24 февруари, отново без присъствието на почетния лидер и отново с предупреждение в приветственото му слово. Този път, че ако ДПС не се обърне към хората, "перспективата да се превърнем в бутикова платена партия е сигурна".

Само четири дни по-рано една новина премина през криминалните хроники - че е бил арестуван кметът на Омуртаг (ДПС) по водено от Софийска градска прокуратура разследване от есента на 2023 г. за корупционни престъпления. Пак по същото време, миналата есен, се наблюдава и "артилерийска подготовка", като през сайтове, известни със своята независимост, "изтичат" данни за разработки и срещу Сали Табаков - областен лидер на ДПС-Варна и общински съветник.

По-късно се оказа, че тези събития май не са съвсем случайни.

Стани да седна

Поредните предсрочни парламентарни избори на 9 юни бяха като тест за (съ)председателството на Пеевски и той (по един или друг начин) го издържа. ДПС качи гласове в абсолютна стойност (на фона обаче на ниската избирателна активност). И когато дойде време новият парламент да обособи структурите си, парламентарната група (ПГ) на Движението се озова отново с единствен председател - Делян Пеевски. Отново в нарушение на устава, който предвижда съвместяване на поста с Чакъров. В последващи разкази останалите лоялни на Доган депутати споделят, че са били накарани да се подпишат под бял лист за това и научили от парламентарния президиум, че Пеевски е бил избран, в т.ч. от тях, за председател на ПГ.

Тук следва разказът на Биршен Ибрямова. Тя споделя как на 17 юни Доган и Пеевски провели разговор, при който почетният председател настоял за споделяне на лидерството на групата. Пеевски отказал с аргумента, че той е спечелил за ДПС изборите, на което Доган отвърнал, че в такъв случай ще трябва да си тръгне от партията. Отговорът на Пеевски бил, че не той, а почетният председател трябва да го направи. За секретарката на Доган това е бил преломният момент в отношенията между двамата. И започва да си личи вече публично.

Чистка и разпореждане

На 25 юни изненадващо оставка като депутат подаде дългогодишният ДПС кадър Филиз Хюсменова. Обясни, че не била доволна от резултата на ДПС във Варна. Тук влиза историята със Сали Табаков. Ден по-късно, на 26-и, в кратко съобщение прокуратурата обяви, че го е погнала. А останалото свършиха "присъдружните медии", които обвързаха името на Хюсменова с Табаков - била опъвала чадър над него.

Чистката продължи и с областната лидерка в Шумен Айсел Руфад, друга приближена на Доган. Мотивът - пак същият. Започнаха да се появяват информации и за рокади в местните организации на партията, за да ескалира напрежението с изключването от парламентарната група на Рамадан Аталай, един от доайените на Движението в парламента. Ден по-късно го последва и Джейхан Ибрямов. 

Изключването на Аталай бе знаково, защото се случи на 3 юли - денят, в който се гласува проектокабинетът на ГЕРБ - "Желязков", подкрепян от Пеевски. Рано сутринта обаче депутатът от крилото на Доган даде интервю в бТВ, в която обяви, че почетният председател разпорежда на групата да гласува с "против" и легитимира публичната тайна към онзи момент - за разрив в отношенията Пеевски/Доган. Впоследствие групата в действителност се разцепи. 30 подкрепиха, 14 не, един (Ибрямов) се въздържа, против бе и вече изключеният към онзи момент - независимият Аталай.

Можем само да гадаем какъв е бил залогът за Пеевски в това гласуване, тъй като бе известно, че гласовете на ГЕРБ и (монолитно) ДПС не стигат за кабинет, но до последно неизвестно остана дали не са "спазарени" и депутати извън тези две групи.

Войната стана открита, още депутати бяха изключени от ПГ или сами напуснаха, а хората на Пеевски вкараха в обръщение опорката за "деребеите", които чистят от партията. Но пък дълго време обясняваха как всички носят Доган в сърцето си, а за Пеевски той бил повече от "баща", били даже едно цяло.

Последва вълна от декларации в подкрепа на Доган от местните структури, неглижирани от фракцията на Пеевски, дори когато сам почетният председател излезе с писмо, с което поиска официално оставката му като лидер. Започна спор кой може да го отстрани от партията, който и до днес виси. И двете страни нямат мнозинство в структурите на ДПС и затова на 27 август Доган взе спорното от юридическа гледна точка решение да го изключи сам (формално ЦОБ). Това решение е в Софийски градски съд, като очакването е, че той няма да впише промяната в ръководството.

Междувременно доганистите си извоюваха затворената централа обратно, организираха шествия. Война се разрази дори за фейсбук профила и интернет страницата на Движението. Но въпреки спекулациите, че санкционираният по "Магнитски" (съ)председател ще прави нова партия с името "Ново начало", той продължи да рейдърства из ДПС. 

Проблемът обаче е, че целият конфликт не се заключи само в Движението. Видимо институцииите любезно съдействат. На страната на Пеевски. А системните партии се правят, че няма слон в стаята.

Изпълнителната власт

Първите прояви на съдействие се свързват с изпълнителната власт. Служебният премиер Димитър Главчев предприе в края на първия си мандат поголовни назначения на кадри на ДПС в областните управи - и като титуляри, и като заместници. Кърджали, Пловдив, Хасково, Търговище, Враца, Монтана, Разград, Смолян, Стара Загора, Шумен, Ямбол и др. осъмнаха с нови управници, като обяснението на Главчев бе, че... не е незаконно. И дотам. Някои от новите назначения обаче останаха твърде за кратко на постовете си. Главчев ги премахна веднага щом декларираха публично вярност към Ахмед Доган и отказа да отстрани хората, считани за близки до Пеевски и в сегашния си мандат. Бил доволен от работата им.

В глава "Изпълнителна власт" обезателно трябва да влезе и бившият МВР министър Калин Стоянов, назначил бивш кадър на фирма, близка до Пеевски за шеф на кабинета си, отговорник за противодействието на купения вот на предходните избори, пламенно защитаван от Пеевски и Бойко Борисов и обявил се за независим от политическо вмешателство - днес водач на листа на санкционирания за корупция от САЩ и Великобритания (съ)председател.

Покрай назначенията на изпълнителната власт се забелязват странни маневри и на земеделския министър Георги Тахов. Както Клуб Z писа, само за месец Тахов е направил поне десет рокади в държавните горски и ловни стопанства, премахвайки хора, избрани с конкурс, за да се назначат "временно" управляващи. ПП-ДБ видя в това купуване на гласове за Пеевски чрез познатите схеми с дърва.

Е-управление

Основна роля за това днес Пеевски да се окичи на изборите с марката "ДПС" (с тире и "Ново начало") обаче изигра Върховният административе съд, чийто председател Георги Чолаков неизменно през годините е пришиван към Пеевски като негово протеже. В спора с ДПС на Доган кой ще се регистрира пръв за изборите с "ДПС" в името, ВАС отсъди в полза на Пеевски с едно съшито с бели конци решение - че подал заявление по имейл малко след полунощ в първия ден на регистрацията.

Без значение е, че "заявлението" няма атрибутите на заявление, че Изборният кодекс е специален закон, който изисква предаване лично, на място на определен вид документи и мн. др.

Така ДПС на Доган ще трябва да се яви само със свои кандидати, без партия, в коалиционния формат "Алианс за права и свободи" (АПС), като "А"-то съмнително напомня на "Д" на изображенията на формацията в материалите за вота. "Момчето прекали" - ще каже дни преди старта за регистрацията за вота Доган.

Антикорупционна комисия/прокуратура

Когато Делян Пеевски ви каже, че не е доволен от работата на Комисията за противодействие на корупцията (КПК) и от и.ф. главен прокурор Борислав Сарафов, може би трябва да погледнете на другата страна. Защото има всички основания да е напълно удовлетворен.

Още в средата на август, след десетилетия мълчание, изведнъж Комисията за противодействие на корупцията се задейства срещу небезизвестния Румен Гайтански - Вълка - за кредити от ББР, като изрично се споменаваше крайният получател на парите - фирми около ТЕЦ-Варна, т.е. около Ахмед Доган. Че кредита го има, има го. Че почти сигурно, че е необезпечен, почти сигурно е. Но пък нито ББР, нито властите се поинтересуваха за едни кредити към "Булгартабак", които в суматохата около Вълка се оказаха покрити с имущество на стойност 75 млн. лв. Става въпрос за порутени фабрики на фалирания тютюнев холдинг, които иначе принципалът на банката - служебният министър Росен Карадимов, твърди, че са великолепна сделка. 

Така или иначе Вълка сега е в ареста. Т.е. бе отстранен публично соченият за спонсор на Доган бизнесмен. Покрай това на Доган му бяха и отнети "сараите", които ползваше, и ТЕЦ-а.

Председателят на КПК, временен такъв и никога неизбиран за председател - Антон Славчев, от години, също като Чолаков, се определя от политици като лице на Пеевски. На 19 септември парламентът гласува по искане на ПП-ДБ отстраняването му, като за него се застъпиха ГЕРБ, ДПС, ИТН и БСП. Още на следващия ден антикорупционната комисия удари Мюмюн Искендер - кмет на курорта Минерални бани и един от малкото в Хасковско, а според активисти на Ахмед Доган - единственият, който се обяви срещу Пеевски и в подкрепа на почетния председател. Случайност.

Видяхме КПК като основно действаща институция и в акцията срещу Джейхан Ибрямов. Депутатът и кандидат бе арестуван в София на 2 октомври в пълно мълчание от страна на власти и служби, но за сметка на това някои медии се развихриха на тема купуване на гласове.

Самият му арест е спорен откъм законосъобразност, защото като лице с имунитет той не е задържан в "заварено" положение, не е имало разрешение нито на парламента, нито на председателката му, нито на ЦИК. Твърденията на властите са, че е хванат с белязани пари за подкуп, като трябвало да осигури лоби в Министерство на отбраната за лицето Мирослав Тодоров (не стана ясно за какво). Та, службите първо извели Тодоров от ареста (понеже бе задържан за ДДС измами), после приложили СРС, после белязали парите, накрая пратили Тодоров да се срещне с Ибрямов, който Ибрямов трябвало да съдейства на задържан за някаква поръчка по линия на МО (явно като член на комисията по отбрана в парламента), за да "заварят" депутата на Доган на местопрестъплението, което предварително са подготвили за него.

Съпругата на Ибрямов Биршен обяви гладна стачка, а случващото се накара дори Доган да се появи на живо, на жълтите павета, на които преди 10 години десетки хиляди протестираха срещу #КОЙ, за да се извини, че ДПС имало отношение към създаването на Пеевски.

Казусът с Ибрямов е в съда. Той оспорва наложената му при закрити врата (с мотив национална сигурност) мярка постоянно задържане под стража, като заседанието пред апелативния съд е утре.

Докато той чака решението на САС обаче, на 8 октомври стана ясно и друго - че бившият кмет на Кърджали Хасан Азис, отново доганист, е привлечен като обвиняем по досъдебно производство, като му е наложена и мярка за неотклонение "подписка", с която не може да напуска общината. Последното е ключово, тъй като Азис отговаря за връзките с изселниците (и гласоподаватели) в Турция. Още една случайност.

Във всичко това прокуратурата кротко поддържа обвиненията и иска сваляне на имунитети. Прави го тихо, без да се показва, но е ясно - без нея не може. На този фон утре е последното заседание на ВСС, на което може да се приемат номинации за нов титуляр на прокуратурата (процедурата за което, апропо, кадровиците откриха веднага, след призив от страна на Пеевски). Очакването е такива да няма и Сарафов да поостане още малко, "временно".

До изборите остават още 18 дни. Съдейки по видяното до момента - "най-доброто предстои" (по Делян Пеевски).