Предизборната кампания навлиза в разгара си, но въпреки усърдните упражнения по стил на политиците, вниманието на публиката успяха да грабнат президент и най-вече служебен премиер, около който се завихри скандалът на седмицата.

"Детско пистолетче"

Румен Радев грееше в познатия си стил и по познатата тема  - в свои тълкувания за войната и мира. Но и с натрупвания на образност – „хора, които са държали само детски пистолетчета“ и с почти ултиматуми към политическата класа.

„Въпросът не е чисто политически и то от хора, които през живота си са стискали само детско пистолетче, а не нещо друго, но вземат решения. Призовавам всички наши народни представители и хора с власт, които вземат решения, да преминат поне един месец интензивна военна подготовка и да подпишат декларация, че ако се наложи, те ще войвят за България. Има хора без да им мигне окото вземат решения, които ще доведат до риск на живота на други хора, но те нямат да подложат своя живот на риск. Както казва един бивш финансов министър - като дойде врагът, ние ще дадем отпор. аз не съм сигурен, дали ще дават отпор или ще ги търсим неизвестно къде. така че по-внимателно, да си намалят ентусиазма и да мислят повече", обяви той от Берн, където се оказа след Будапеща, само за да не остане в София за парламентарната асамблея на НАТО.

Скандалът "Сребреница" и неговият главен герой

Но, ако Радев отново демонстрира силно ниво на предсказуемост, служебният премиер Димитър Главчев непрекъснато се надскача в гафовете, които прави, докато, според някои подозрения, следва указанията на чужда воля.

Главчев, който е и външен министър, се оказа главен герой (или подставено лице, според някои тълкувания) в скандала на седмицата. Той се добра до тази почетна позиция, след като изтекоха документи, че е наредил на постоянния ни представител в ООН Лъчезара Стоева да гласува от името на България с "въздържал се", независимо че страната ни е сред вносителите на документа, с който миналия четвъртък бе утвърдена датата 11 юли за "Международен ден в памет на геноцида в Сребреница". Стоева обаче отказала и България гласувала „за“. Според неофициални източници на "Бърд" до нареждането на Главчев се стигнало след като лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов и сръбският президент Александър Вучич се договорили. Самият Вучич не скри разочарованието си от неслучилото се гласуване "въздържал се" в тв интервю.

"Надявах се на изненада от страна на България, разкривам ви това за първи път. До последните 5 минути преди началото на заседанието вярвах, че България ще се въздържи", обяви той.

Отричане и дистанциране

Отричане и дистанциране – така реагираха от правителство и от ГЕРБ.

Като прибягнаха до обичайния инструментариум за „обяснение“ в случаи, когато е ясно, че всичко е точно така, както изглежда – в смисъл, че има скандал и проблем.

„Хибридна атака“, „темата се употребява политически“, „не са окончателни указания“, „спекулации, интерпретации и манипулации“, "вреди на България"… Колко пъти сте чували тези задължителни, но същевременно доста безпомощни клишета, и колко пъти сте им вярвали… Това бяха опорните точки на отговора от МС. Даже и до тежкото оръжие на „хибридна атака“ беше прибегнато в това опровержение, което само себе си опровергаваше.

„Документите, изтекли в интернет, са само част от процеса на взимане на решение и те не представят неговата цялост. Това само създава почва за спекулации, интерпретации и манипулации по темата. Изтичането на служебна кореспонденция и безогледното й разпространение в  публичното пространство може да се окачестви само като елемент на хибридна атака... Темата се употребява политически в условията на предизборна кампания и това вреди на интересите на България."

Реакцията на ГЕРБ беше в стил „ние с Главчев нямаме нищо общо, даже не го познаваме, кой е този“. В духа на вече декларираното по други поводи от Бойко Борисов, че той не е виждал „7-8-10 години“ Главчев, иначе дългогодишен депутат от ГЕРБ, за известно време и председател на НС, а месеци по-рано избран и за шеф на Сметната палата.

„ГЕРБ не се намесва в работата на служебния кабинет и няма такива намерения“, обяви Даниел Митов от името на партията, макар че лидерът Борисов не коментира никак темата.

Митов реши за повече убедителност да даде себе си за пример, като не стана ясно как това опровергава действията на Главчев: „Аз като външен министър съм подписвал възпоменателната книга в Сребреница. Позицията на ГЕРБ не подлежи на никакво съмнение по този казус."

Премиерът иска ли оставката на външния министър?

Още по-интересна беше реакцията на останалите партии – мълчание от ДПС, с половин уста неодобрение от БСП и „Възраждане“, а от ИТН водачът на евролистата Ивайло Вълчев при участието си по Нова тв отговори с въпрос, попитан дали от партията му ще искат оставката на Главчев - как да я искаме, той е и премиер, и външен министър.

Евродепутатът Радан Кънев беше съвсем директен по казуса:

„Дали премиерът Главчев и поискал оставката на външния министър Главчев и вече я получил?“

Надали. Защото скандал няма - и според премиера, и според външния министър.

Едва в събота Главчев коментира с изречението:

„Скандал няма, някой се опитва да направи скандал.“

Като се позова на свършения факт и на гласуването в подкрепа – което е станало факт, въпреки неговите указания всъщност.

„Имаме официална позиция, изразена чрез гласуване на нашия постоянен представител в ООН. Не знам защо се пропуска този факт и се преминава през работни документи, част от процеса на взимане на решения“, обяви той.

Сред удобните клишето влиза още едно „работни варианти“, когато има уличаващите те документи.

В известен смисъл премиерът-външен министър се оказа прав – скандал няма. Защото доста успешно беше потушен, с любезното съдействие на иначе претендиращи, че са били опозиция в сегашния парламент партии.

Това стана и с провала на заседанието, насрочено за 2 юни.

Кога, ако не на 2 юни

Кога, ако не на 2 юни, освен Ден на Ботев, но и неделя, е най-подходящото време за свикване на извънредно заседание на НС, което да не се състои?

Според зам.-шефката на парламента, която сега изпълнява функцията на председател, Росица Кирова – друго време просто е нямало подходящо през следващата седмица.

"В дните от следващата седмица всички политически сили са заявили, че имат мероприятия по родните си места и не могат да пътуват за заседание в петък, а и в деня за размисъл да има заседание, е доста грубо и неудачно“, обясни тя мотивите за интересния си избор като противопостави депутатските"мероприятия по родните места" на отбелязването на 2 юни. 

Кирова има въобще новаторски подход към извънредните заседания - може да са в 19,30 часа (малко след края на предишно извънредно заседание) или в неделя.

Нормализация на "мръсни думи"

Дори и "мръсните" политически думи вече не са това, което доскоро бяха. 

На сцената на предизборните заявки все по-често отново оживява изречение, което години наред даже шепнешком не се изричаше – Борисов да е премиер.

„Бойко Борисов ще бъде номиниран за премиер, ако се получи необходимото доверие“, обяви например Росен Желязков.

"Да съм премиер - това ще е, ако имаме висок резултат. Иначе не поемам отговорност", каза пък самият Борисов преди това в Разград. И още: "ПП-ДБ знаят, че няма да управляват. Единственото, което им трябва в момента, е да са дори малка, но капсулирана опозиция, която да ги пази в парламента от наказателни преследвания".

Все по-често самият Борисов слага в един и същи смислов ред - ГЕРБ и ДПС, които са в съвместно управление. За свикване.

Въобще се наблюдава едно ново движение - към  реабилитиране, реставриране по-скоро, на смислови обвързаности, които в публичния език съществуваха само в негативен смисъл доста дълго време, а сега се завръщат като политически и морално допустими. Отново нормализирани.

Величие и агенти на ДС

Захващането с политика може да бъде доста тъжно и излагащо занимание, ако не знаеш точно какво правиш. Както показват последните събития около музиканта и музикален педагог Етиен Леви, кандидат и за депутат, и за евродепутат от партия „Величие“, свързана с бившия служител на Националната служба за охрана полк. Николай Марков и с основателя на Историческия парк.

Проверката за принадлежност на кандидат-депутатите към ДС посочи, че Етиен Леви е бил агент на Шесто управление под псевдоним „Панайотов”.

Той, както се е случвало често и с уличени при проверката и преди него, отрича това и твърди:

"Отказах! Заявих, че няма как да бъда доносник".

"Аз не съм певецът Панайот Панайотов! Какъв е този псевдоним, който са ми сложили в ДС?", добавя.

Но не съжалява, че сега за пръв път влиза в политиката.

"Никога не съм бил партиен член, никога не съм бил свързан с БКП, СДС, ГЕРБ. Сега реших да приема поканата на полк. Николай Марков да се присъединя към партия „Величие”, защото споделям нейните идеи да се възвърне самочувствието на българския народ”, обяви той. В партията го подкрепяли. А самият той се оказа, че не знае нищо за проблемите на Историческия парк със закона, нямал мнение по въпроса.

На това място може да се сетим за приказката за резила и дали някога е късно това да се случи…

Кой ще бъде патриарх?

С наближаването на дата на избор на наследника на починалия Неофит думата „патриарх“ влиза във все по-честа употреба в общественото пространство, съпроводена от въпросителното Кой? Пловдивският митрополит Николай създаде интрига около персоната си тази седмица в този контекст. И заради въпроса без ясен отговор дали е декларирал официално в писмен вид отказа си за участие в избора, и заради някои снимки.

В обръщение от средата на март т. г. до клира и миряните от епархията си митрополитът заяви, че не желае и няма да приеме да бъде включен като кандидат за патриаршеския престол в процедурите, които Светият синод предстои да проведе в съответствие с нейния Устав. Преди дни обаче Западноевропейският владика Антоний разбуни духовете с уточнението, че Пловдивският Николай не е депозирал писмо за отказ от патриаршеския избор.

След което митрополитът привлече публично внимание и с появата си рамо до рамо до съпредседателя на ДПС и санкциониран от САЩ и Великобритания за корупция депутат Делян Пеевски във фотосесия от Кърджалийско, разпространена от пресцентъра на Движението. Пак по това време Пеевски се изяви и в евроатлантическата роля на бранител на Николай като обяви, че отхвърля категорично "налагането на каквито и да са "санкции" срещу високопоставени български духовници от страна на Руската православна църква". 

Вчера Пловдивският митрополит, смеейки се, обяви:

„Аз няма да съм патриарх. Това мога да заявя, а кой ще е патриарх  - и наум не ви идва... Да сте живи и здрави. Това само Бог знае, защото това е божествено призвание."

Заявлението му само създаде още объркване, а как Николай интерпретира словосъчетанието „божествено призвание“ остава засега загадка.

Ето например индийският премиер Нарендра Моди, който с голяма вероятност ще управлява още един мандат, почти се обяви за инструмент на Бога, че е богоизбран и че е изпратен с причина. Така е по-ясно – Моди не си говори с висшата сила, но тя го кара да върши определени неща. Малко е особено това изказване на все по-авторизиращия се индийски водач, но хвърля светлина за мотивите му. В България само бившият главен прокурор Иван Гешев така се беше видял като „инструмент в ръцете на Господ“, а лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов говори по-скромно - за „Началника“. Други заявени податки за „божествено призвание“ на родна почва няма ясни. Макар че действията и поведението на някои политици подсказват, че доста насериозно приемат момента с възможността да са богоизбрани.