ДЖОНАТАН ДЖОУНС, „Гардиън“

Двама международни лидери проведоха сериозна среща в ООН тази седмица. Но темата на разговора им не беше война – те обсъждаха изкуството. Франсоа Оланд и холандският министър-председател Марк Руте си стиснаха ръцете след необичайно споразумение, позволяващо два портрета на Рембранд да бъдат продадени едновременно на Холандия и Франция от семейство Ротшилд. Картините ще бъдат излагани последователно в амстердамския Рийксмузеум и в парижкия Лувър.

Има ли друг случай, в който две държави да са се договорили за съвместна собственост над картини, вместо да започнат подмолно съперничество в сферата на изкуството?

Да, ако смятаме Англия и Шотландия за отделни страни. Националната галерия в Лондон и Националната галерия на Шотландия съвместно купиха два шедьовъра на Тициан преди няколко години. „Диана и Актеон“ и „Диана и Калисто“ сега биват излагани последователно и в двата музея. А ако някога сте се чудили защо Националната галерия на Шотландия и музеят „Виктория и Албърт“ едновременно имат версии на „Трите грации“ от Канова – това е една и съща скулптура в обща собственост.

Със споделянето на собствеността за двете произведения на Рембранд – диптиха със сватбени портрети на Маертен Соолманс и Оопьен Колпит, рисуван през 1634 г. – Франция и Холандия сочат пътя към истинското универсализиране на грижата за великите произведения на изкуството отвъд държавните граници.

Никой велик художник не принадлежи само на една нация. Рембранд е собственост на цялото човечество. В традиционно националистичен стил холандците биха могли основателно да претендират, че той е изцяло техен: майсторът никога не е напускал страната си. Но изкуството му го прави. Още приживе Рембранд продава свои творби в чужбина. Прочутата му картина „Аристотел съзерцава бюста на Омир“ е можела да потъне в морето, докато е пренасяна с кораб към Сицилия. Днес тя се намира в нюйоркския музей „Метрополитън“. Рембранд може да се види в пълния си блясък в Санкт Петербург, Стокхолм, Лондон, Единбург, Париж, и, разбира се, в Амстердам, където живописецът е живял, работил и страдал.

Универсалността на Рембранд не е случайна – той е бил отворен за влияния от цяла Европа. Работата му е изпълнена със съзнателни заемки от италианските картини на Тициан и Караваджо, от фламандското изкуство на Рубенс и от немските идеи на Дюрер. С други думи, работата на Рембранд е паневропейска. Затова той може да бъде открит както в Париж, така и в Амстердам, а споразумението признава европейската традиция за общо наследство.

И не става дума само за Европа. Наполеон е казвал, че всички гении са французи, за да обясни защо отнася съкровищата на Италия в Париж. Всъщност, всички гении са универсални. Бъдещето на голямото изкуство е в общото му съхранение от своего рода Обединени нации на музеите, мрежа от световни галерии по цялата планета. Този вид договори могат да станат нещо обикновено, защото не бива цивилизацията да бъде вкарвана в тесни рамки, нито да позволяваме национализмът да прави хората слепи за общочовешката стойност на изкуството.

Причините Гърция да не е права в претенциите си за изключителна собственост над скулптурите от Партенона са същите, които правят споразумението между Оланд и Руте толкова благородно: изобразителното изкуство принадлежи на всички. За него няма граници. Дори езикът не е бариера пред възможността за разбирането му. Не е лесно да четем Данте, но не е трудно да оценим картина от Симоне Мартини. Изкуството е истинското есперанто – онази форма на културата, която стои действително над националните ограничения. Дори класическата музика не успява да развълнува толкова широка публика, защото оперите се изпълняват на националните си езици и относително по-малко хора ги възприемат непосредствено.

Франция и Холандия показват пътя напред. Може би предстои време, в което всички шедьоври ще принадлежат на всички нации, а културата ще бъде универсална.

Площад Славейков