Обидени и изненадани. В тези две категории като че влизаха политическите реакции, вербализирани през изминалата седмица.

Да се врътнеш, че няма да ходиш

Един от големите кандидати за приза „Най-засегнато достойнство на седмицата“ несъмнено беше президентът Румен Радев. Който го демонстрира недвусмислено, недипломатично и без особен финес. В което няма и кой знае каква изненада.

След дълги уговорки и натъкмявания кой – президент или служебен премиер да представлява България на срещата на върха на НАТО във Вашингтон и „соломоновското“ решение да отидат и двамата, Радев в четвъртък изведнъж обяви, че не ще пък да ходи.

"Президентът Румен Радев не приема предложението на Министерския съвет да ръководи българската делегация“, обявиха от „Дондуков“ 2. Не му харесвало, че  трябва да изложи приетите от Министерския съвет „рамкови позиции и на тяхна основа „да одобрява и/или утвърждава“ представените на срещата документи“ (разбирай той си има свои позиции, не в рамката).

Да правиш правителство „с отвращение“

От друго естество беше обидата (дълбока и многократно подчертавана) на Борисов – той е засегнат, че го карат да прави правителство и най-вече, че от ПП-ДБ не искат да му помогнат (след като свали от власт общия кабинет, а в резултат на управлението си коалицията загуби със замах почти половината от избирателите си).

Този рефрен доминираше изявите му и тази седмица – от миналия понеделник на консултациите при президента, на които Борисов отиде даже лично, до днес, един понеделник по-късно, на който взе и върна веднага изпълнен мандат за правителство. Възгледите на лидера на ГЕРБ за това какво трябва да е правителството смело еволюираха по борисовски – от експертен с мандат на първата сила и премиер, външен министър и министър на отбраната от ГЕРБ през правителство на малцинството (обречено, но гордо) до нов вариант на нещо като "ще се жертвам днес за вас". Заради новото любимо изречение на Борисов: „България стана донор на Европа“. Каквото и да е правителството обаче, едно е ясно – в него като национално богатство ще стои незаменимият МВР министър Калин Стоянов -  „единственият министър, при който няма обжалване на изборите“, иначе сочен и за ябълката на раздора за развалянето на предишния кабинет.

Според новата версия на лидера на ГЕРБ от днес:

"Ако правителството мине с някой трик, някои не дойдат, дали някои ни подкрепят не като партии, не като мнозинство, което да изпълнява нашата програма, то тогава правителството ще има много кратък живот - не че някой ще го събори, просто ние ще излезем от него…Като свършим тези три-четири неща, които изброих, след това ще подадем оставка."

Всичко това да се разбере, че Борисов може и да склони да направи кабинет, ама с отвращение. И ще си остане горд и обиден. (Ако тия определения не ги свързвате веднага с лидера на ГЕРБ, ваш си е проблемът.)

Не беше пропусната и неизменната закана към ПП-ДБ:

„На следващите избори ще чуят същия отговор от мен. Дори да са първи, не че ще станат, но дори да са първи, когато чуят, че ние ще си пазим избирателите, те ще имат само "Възраждане" на разположение.“

Обидата като партийна чистка

На съвсем друго ниво се разгърна обидата на (съ)председателя ( публично ролята на другия съпредседател Джевдет Чакъров с успех може да играе и восъчна фигура от музея на Мадам Тюсо) на ДПС Делян Пеевски.  Чистката в ДПС – на депутати, на знакови фигури като Филиз Хюсменова и Рамадан Аталай, минава под претекста на „неудовлетворителните изборни резултати“ – клише от смисловия ред на „по лични причини“, и много навяващо спомени от аргументацията, с която се сменяха висши партийни функционери на БКП преди 1989 г. По същата логика и превратът в БСП не е преврат, а Нинова си е подала оставката.

Като казахме БКП и отиваме при друга форма на обида – другарската. Но в наследничката на БКП – БСП, всичко си казват открито - сиреч на воля се замерят с обвинения пред камерите. Защото са социалисти?!?

Защото сме социалисти, или другари на нож

В БСП всеки е обиден на всеки – или поне ниновисти на бивши ниновисти. А бившите ниновисти сега се опитват трескаво да звучат като радевисти. Така например временният председател Замфиров, като отиде при президента на консултации, усърдно се опита да му прочете от малко тефтерче избрани цитати от самия Радев, които да демонстрират президентската мъдрост. Малко сричаше, но той и служебният премиер Главчев има известни трудности с писаното слово, така че на всеки може да се случи (или поне на някои).

А пък Гуцанов – наказан от Нинова, помилван от Нинова, превърнат в част от най-близкото ѝ обкръжение, и сега обърнал се срещу нея, обеща:  "В БСП трябва да се затворят старите страници и да се върви напред". Каквото и да означава това.

Тънкообидността на военното разузнаване

Големият победител обаче сред обидените на седмицата беше не някой политик, а колективно…служба „Военно разузнаване“.

А виновен за тия особени чувства у спецслужбата беше депутатът от ПП-ДБ Стоян Михалев. Тънкоранимата природа на българското военно разузнаване реагира мигновено на критики на народния представител.

„Служба „Военно разузнаване“ няма да позволи посегателства върху авторитета на институцията и ще противодейства на опитите за саботиране на дейността й, които се извършват в условията на изключително напрегната и динамична обстановка", обявиха оттам в спецпозиция като дадоха Михалев на Прокуратурата, ДАНС и ГДБОП.

Преди това по БНТ депутатът се позволи да коментира, че

"Когато ГЕРБ и ДПС губят избори, единственото решение, което те намират, е по другия начин - да отстранят победителите в тези избори, т. е. кандидатите, които ние сме излъчили във всяка една позиция, да бъдат отстранени с това, което те държат - съдът, прокуратурата, т.е. техните силови инструменти".

А още преди това на трибуната на НС шефът на „Военно разузнаване“ Венелин Венков разясняваше как Атанас Атанасов от ДСБ се опитвал да води разговори с хора от службата, а докладите за това някак „изтекоха в интернет“… Изтичането в интернет обаче не изглеждаше да притеснява генералът.

Да ти почука Брендо на вратата

В натежалото от засегната чест пространство все пак успяха и то със замах да си пробият път две изненади, особено едната.

„Добър ден. Тук съм да си излежа присъдата. Мога ли да вляза?“

С тая реплика, отиваща към статут на култова, се яви търсеният престъпник, известен с прякора Брендо, на портала на Централния софийски затвор преди седмица.  С този си ход Евелин Банев, с присъди от четири държави, определено създаде немалък съспенс.

И доста народ изненада – без да броим охраната на бариерата. Някои отбелязаха, че само ако там се появи Ружа Игнатова, може да стане по-вълнуващо. Дотогава САЩ все така дават едни 5 млн. долара награда.

„Предстои да бъде извършен анализ за установяване на начините, по които мъжът е влязъл в страната ни, както и за причините да се предаде в този момент“, написаха например изненадано от прокуратурата за ефектното изизане ход светлината на прожекторите на Брендо.

Все пак вътрешният министър Калин Стоянов се окопити, изненадата прикри с мисли за успехите на МВР (сигурно затова, и не само, го харесва не само Бойко Борисов, а например и ДПС, и Делян Пеевски). А към петък за изслушването в НС вече беше готов с история с незаконно кацнал и изоставен самолет преди две години, с който се е прибрал Брендо, и с виновник за това – бившият вътрешен министър Бойко Рашков. Само не се разбра какво е отнело на Стоянов толкова време - две години, за да стигне до това прозрение, но великите умове като неговия са такива...систематични.

Интронизацията като изненада

Неделята на изминалата седмица роди друга по-дълготрайна и сериозна изненада (ако имаме предвид, че избраният титуляр е 52-годишен, а постът е доживот). Неговото име е Даниил и да, той е новият български патриарх. Ако имаше залози кой ще стане глава на БПЦ, вероятно заложилият за Видинския митрополит щеше да спечели сериозна сума. Макар че и така вероятно заложилият на него – не букмейкърски, ще спечели все нещо. Резултатът от втория тур - 69 на 66 и три гласа невалидни, породи всякакви хипотези какво е било замислено и какво е станало...Хипотетично. И най-вече безпочвено.

Изборът зарадва силно прокремълското лоби, Митрофанова и т. н. И остави неприятно изненадан Вселенският патриарх Вартоломей, който обаче изигра дипломатично потенциално конфузната ситуация, като не пропусна и дълго напомняне как в миналото отношенията между двете Църкви не са били така добри както сега, но ние сме си взели и вземаме поуки от миналото…разбира се.

А новият патриарх, попитан по-късно, притеснява ли се, че ще има опити за намеса, отговори, че „Бог е победил смъртта и дявола, така че не се притеснява“.

Реванш – думата на седмицата

Реванш се очертава да е думата на седмицата. Не в спортно-техническия смисъл, а като реваншизъм и още по-точно като отмъщение. Не и оня реванш от розовите сънища на Кирил Петков, не и реваншът, за който обяви Борисов, че от ПП-ДБ му дължат, а чистото и неподправено „сега ще ви го върнем тъпкано“. Малките и не толкова малки знаци в редицата – изслушването в парламента на шефа на „Военно разузнаване“ заради Атанасов, Антикорупционната комисия, която обяви, че подуправителят на БНБ Андрей Гюров е в несъвместимост и го принуди да излезе в неплатен отпуск. На ниво София - в ОИК заведеното производство срещу кмета на район "Илинден" Емил Бранчевски за несъвместимост с длъжността. И още: ОИК вече разгледа сигнал срещу кмета на район "Искър" Ясен Русев, но не събра достатъчно гласове, за да го отстрани от поста. Очаква се заседание по жалба и срещу районния кмет на "Оборище" Георги Кузмов. В сигналите се твърди, че те не са напуснали фирми, в които са участвали преди избора си и ако това е така, то би било нарушение.

А кметът на София Васил Терзиев синтезира ситуацията така:

"Чакам и мен да ме проверят. Може въпросът с оставката ми да го решат по друг начин и да ходим на избори за кмет на София наесен".

Така че всъщност "реванш" има огромния потенциал да бъде дума на още много седмици, даже и месеци.