Article_top

Българите са като подвижни аптеки, когато остареят, закусват тесто, вечерят с щедра порция месо с картофи и много обичат кисело мляко - това са първите впечатления на журналистката Мандийп Каур Рай Дилон от посещението ѝ у нас. Какво вижда още в страната ни, тя описва в книгата си „Компас на ценностите“, която предстои да излезе на българския пазар на 20 октомври от издателство „Хермес“.

Рай Дилон работи като репортер, сътрудничи на Би Би Си и „Ройтерс“. Като световен експерт по ценностите тя работи с компании, институции и хора по цял свят. Следвала е философия, политика и икономика, има магистърска степен по развитие от Лондонското училище по икономика и по бизнес администрация от Лондонското бизнес училище. Има докторска степен по глобални ценности.

Работата и образованието ѝ я отвеждат в над 150 държави. Във всяка страна има нещо едновременно явно доловимо и неизказано в отношенията между хората, особен вид културен език, който определя много от аспектите на ежедневието, отбелязва Дилон. Това, продължава тя, са ценностите на един народ, формирани в продължение на векове и предавани от поколение на поколение. И макар страните да търпят постоянно развитие, тези ценности запазват същността си и стоят в основата на националната идентичност.

Тъкмо заради различното приоритизиране на ценностите французите са станали символ на гражданските протести, руснаците вдъхват респект със силата на духа си, а бразилците са считани за най-страстните и откровени хора. В „Компас на ценностите“ е представена основната отличителна черта на всеки народ, включително и българския.

Преводът на книгата е на Снежана Милева.

Предлагаме ви откъса от „Компас за ценности“, посветен на България, предоставен от изд. „Хермес“.

„Как си?“ В много страни това е обикновен въпрос, който има за цел да започне разговор, а отговорът е автоматичното „Добре съм“. В България обаче това е покана за насочване на разговора към любимата тема на хората тук - здравето. Болят ги краката, стойката им не е както трябва или пък току-що са разбрали за естествена алтернатива на добавките с желязо.

Българите говорят за грижите за здравето, както британците за времето. Това е най-предпочитаната тема за обсъждане, до която винаги можеш да прибегнеш – универсална сред млади и стари, между приятели и на масата.

В България навсякъде се обсъжда здравето. Хората си разменят рецепти не за сладкиши, а за домашни илачи и лечебни смеси. Рекламират се предимно продукти, свързани със здравето. Когато посетих страната за първи път, имах чувството, че основно за това се говореше по телевизията и радиото.

Докато бях отседнала при приятеля ми Дани, гледах как баба му вади торбичка с хапчета на всяко хранене – за артрита в коленете, за болките в гърба, капки за очите, спрей за носа и още нещо, което е видяла по телевизията и е решила да опита. Приятелките ѝ правеха абсолютно същото. Повечето българи, прехвърлили петдесетте, са подвижни аптеки – основното им ежедневно развлечение е да гълтат хапчета и да си разменят идеи за лечение.

Българите се интересуват както за своето, така и за чуждото здраве. Само да кихнете, със сигурност ще получите съвет – хората ще се засуетят край вас, ще предложат да се затвори прозорецът, за да не влиза студен въздух, да си обуете чорапи, да опитате новата отвара, която току-що са запарили. Не че са нахални или се натрапват, но характерната за този народ обсебеност от здравето се изразява в това, че те на всяка цена ще се погрижат за вас – с единственото желание всички да живеят във възможно най-добро здраве, – защото то е единственото нещо, което можеш сам да поддържаш и пазиш, и то безплатно.

И все пак не всичко в българския начин на живот е напълно здравословно – особено що се отнася до начина на хранене, който едва ли би бил напълно одобрен от лекар или диетолог. Обикновено денят започва с тестена закуска – баница със сирене или пържена мекица, на обяд – салата, а вечерта – щедра порция месо с картофи. В новогодишната вечер се приготвя специална пита с късмети за настъпващата година, които често са пожелание за здраве. Всичко това се полива обилно с алкохол, който неизменно включва ракията – националната напитка на българите, правена от сливи, грозде или кайсии. Често се произвежда в домашни условия – още помня аромата, докато родителите на Дани я варяха в мазето си. Пие се греяна или студена – в зависимост от сезона, но рядко в умерени количества.

Други компоненти на менюто са по-познати на хората, които се интересуват от здравословния начин на живот – най-вече киселото мляко, което е вездесъща част от българското хранене и за което се твърди, че поначало произхожда от тази страна. Българският учен д-р Стамен Григоров е откривател на бактерията, която превръща прясното мляко в кисело, кръстена от него лактобацилус булгарикус. Киселото мляко се смята за основна причина в България да има необичайно много столетници. И днес то продължава да бъде сред основните съставки на българските ястия – от местната версия на мусаката, често сервирана с кисело мляко, до традиционната салата „Снежанка“ – цедено кисело мляко с нарязана краставица и копър.

Важното обаче е не толкова дали българският начин на живот е особено здравословен – въпреки че културата на прекарване на време сред природата и някои от храните определено са такива, – колкото фактът, че хората като цяло са особено заинтересовани от здравето. Те може да не водят идеален здравословен живот (България не заема челна позиция в статистиките за здравословно състояние, нормално тегло и здравословен начин на живот), но със сигурност говорят и мислят много за него. Това е и част от начина, по който страната се презентира – с образите на румени семейства, грижещи се за своето стопанство – поредният образ, показващ връзката между здравето и щастието.

Помислете кога за последно сте отишли на преглед, без да е имало сериозен проблем, който да ви е принудил; кога за последно сте направили нещо, защото е било полезно за здравето и благополучието ви. Истината е, че много от нас пренебрегват тези неща: ние оставяме натовареният график да диктува навиците ни и се замисляме за здравето си само когато нещо вече се е объркало. Въпреки неоспоримата истина, че здравето е най-важното нещо за всеки от нас и без него нищо друго не е възможно, повечето хора изобщо не му отделят необходимото внимание. В България това никога няма да се случи: по-възрастните в семейството няма да ви оставят на мира, ще ви пробутват лекарства, а болестта ще бъде открита още при първите симптоми. Много от нас почти не се замислят за здравето си – а трябва; затова, дори да нямате българска баба, старайте се от време на време да си представяте какво би ви казала тя. Здравето е богатство – и като го забравяме, ние се излагаме на опасност.

"Площад Славейков" 

 
Снимка: БГНЕС

Българите са като подвижни аптеки, когато остареят, закусват тесто, вечерят с щедра порция месо с картофи и много обичат кисело мляко - това са първите впечатления на журналистката Мандийп Каур Рай Дилон от посещението ѝ у нас. Какво вижда още в страната ни, тя описва в книгата си „Компас на ценностите“, която предстои да излезе на българския пазар на 20 октомври от издателство „Хермес“.

Рай Дилон работи като репортер, сътрудничи на Би Би Си и „Ройтерс“. Като световен експерт по ценностите тя работи с компании, институции и хора по цял свят. Следвала е философия, политика и икономика, има магистърска степен по развитие от Лондонското училище по икономика и по бизнес администрация от Лондонското бизнес училище. Има докторска степен по глобални ценности.

Работата и образованието ѝ я отвеждат в над 150 държави. Във всяка страна има нещо едновременно явно доловимо и неизказано в отношенията между хората, особен вид културен език, който определя много от аспектите на ежедневието, отбелязва Дилон. Това, продължава тя, са ценностите на един народ, формирани в продължение на векове и предавани от поколение на поколение. И макар страните да търпят постоянно развитие, тези ценности запазват същността си и стоят в основата на националната идентичност.

Тъкмо заради различното приоритизиране на ценностите французите са станали символ на гражданските протести, руснаците вдъхват респект със силата на духа си, а бразилците са считани за най-страстните и откровени хора. В „Компас на ценностите“ е представена основната отличителна черта на всеки народ, включително и българския.

Преводът на книгата е на Снежана Милева.

Предлагаме ви откъса от „Компас за ценности“, посветен на България, предоставен от изд. „Хермес“.

„Как си?“ В много страни това е обикновен въпрос, който има за цел да започне разговор, а отговорът е автоматичното „Добре съм“. В България обаче това е покана за насочване на разговора към любимата тема на хората тук - здравето. Болят ги краката, стойката им не е както трябва или пък току-що са разбрали за естествена алтернатива на добавките с желязо.

Българите говорят за грижите за здравето, както британците за времето. Това е най-предпочитаната тема за обсъждане, до която винаги можеш да прибегнеш – универсална сред млади и стари, между приятели и на масата.

В България навсякъде се обсъжда здравето. Хората си разменят рецепти не за сладкиши, а за домашни илачи и лечебни смеси. Рекламират се предимно продукти, свързани със здравето. Когато посетих страната за първи път, имах чувството, че основно за това се говореше по телевизията и радиото.

Докато бях отседнала при приятеля ми Дани, гледах как баба му вади торбичка с хапчета на всяко хранене – за артрита в коленете, за болките в гърба, капки за очите, спрей за носа и още нещо, което е видяла по телевизията и е решила да опита. Приятелките ѝ правеха абсолютно същото. Повечето българи, прехвърлили петдесетте, са подвижни аптеки – основното им ежедневно развлечение е да гълтат хапчета и да си разменят идеи за лечение.

Българите се интересуват както за своето, така и за чуждото здраве. Само да кихнете, със сигурност ще получите съвет – хората ще се засуетят край вас, ще предложат да се затвори прозорецът, за да не влиза студен въздух, да си обуете чорапи, да опитате новата отвара, която току-що са запарили. Не че са нахални или се натрапват, но характерната за този народ обсебеност от здравето се изразява в това, че те на всяка цена ще се погрижат за вас – с единственото желание всички да живеят във възможно най-добро здраве, – защото то е единственото нещо, което можеш сам да поддържаш и пазиш, и то безплатно.

И все пак не всичко в българския начин на живот е напълно здравословно – особено що се отнася до начина на хранене, който едва ли би бил напълно одобрен от лекар или диетолог. Обикновено денят започва с тестена закуска – баница със сирене или пържена мекица, на обяд – салата, а вечерта – щедра порция месо с картофи. В новогодишната вечер се приготвя специална пита с късмети за настъпващата година, които често са пожелание за здраве. Всичко това се полива обилно с алкохол, който неизменно включва ракията – националната напитка на българите, правена от сливи, грозде или кайсии. Често се произвежда в домашни условия – още помня аромата, докато родителите на Дани я варяха в мазето си. Пие се греяна или студена – в зависимост от сезона, но рядко в умерени количества.

Други компоненти на менюто са по-познати на хората, които се интересуват от здравословния начин на живот – най-вече киселото мляко, което е вездесъща част от българското хранене и за което се твърди, че поначало произхожда от тази страна. Българският учен д-р Стамен Григоров е откривател на бактерията, която превръща прясното мляко в кисело, кръстена от него лактобацилус булгарикус. Киселото мляко се смята за основна причина в България да има необичайно много столетници. И днес то продължава да бъде сред основните съставки на българските ястия – от местната версия на мусаката, често сервирана с кисело мляко, до традиционната салата „Снежанка“ – цедено кисело мляко с нарязана краставица и копър.

Важното обаче е не толкова дали българският начин на живот е особено здравословен – въпреки че културата на прекарване на време сред природата и някои от храните определено са такива, – колкото фактът, че хората като цяло са особено заинтересовани от здравето. Те може да не водят идеален здравословен живот (България не заема челна позиция в статистиките за здравословно състояние, нормално тегло и здравословен начин на живот), но със сигурност говорят и мислят много за него. Това е и част от начина, по който страната се презентира – с образите на румени семейства, грижещи се за своето стопанство – поредният образ, показващ връзката между здравето и щастието.

Помислете кога за последно сте отишли на преглед, без да е имало сериозен проблем, който да ви е принудил; кога за последно сте направили нещо, защото е било полезно за здравето и благополучието ви. Истината е, че много от нас пренебрегват тези неща: ние оставяме натовареният график да диктува навиците ни и се замисляме за здравето си само когато нещо вече се е объркало. Въпреки неоспоримата истина, че здравето е най-важното нещо за всеки от нас и без него нищо друго не е възможно, повечето хора изобщо не му отделят необходимото внимание. В България това никога няма да се случи: по-възрастните в семейството няма да ви оставят на мира, ще ви пробутват лекарства, а болестта ще бъде открита още при първите симптоми. Много от нас почти не се замислят за здравето си – а трябва; затова, дори да нямате българска баба, старайте се от време на време да си представяте какво би ви казала тя. Здравето е богатство – и като го забравяме, ние се излагаме на опасност.

"Площад Славейков" 

Коментари

Mk Mara's picture
Mk Mara
Motil84406

Сега Google плаща 11570 до

Сега Google плаща 11570 до 12500 долара на месец за онлайн работа от вкъщи. Присъединих се към тази работа преди 2 месеца и спечелих $ 10588 през първия месец от тази работа. Мога да кажа, че животът ми се промени - напълно към по-добро! Вижте какво правя..... Jobnews3.com/
You voted '-'.

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията